Определение № 181 от 19.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2740/2014 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на Д. с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК да бъде отменено влязло в сила решение № 476/ 21.11.2013 г. по гр. д. № 713/ 2013 г, с което Окръжен съд - Хасково потвърждава решение № 434/ 10.06.2013 г. по гр. д. № 2208/ 2012 г. по описа на Районен съд – Хасково. Според молителя, то е неправилното и е в противоречие с влязло в сила решение от 18.03.2008 г. по адм. д. № 12 874/ 2007 г. по описа на Върховен административен съд. Ответникът по молбата К. П. К. я оспорва по съображения, че: 1) влязлото в сила решение по административно дело е негодно да осъществи основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и 2) решението по гражданското дело е правилно. Върховният касационен съд приема молбата за допустима поради следното: Първо, иска се отмяна на решение на влязло в сила на 10.06.2013 г, с което е отхвърлен иск, предявен при условията на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК. Второ, молбата изхожда от ищеца, за когото е единствено интересът от отмяната на влязлото в сила решение по гражданското дело. Трето, спазен е и преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. И двете решения са необжалваеми, влезли са в сила на горепосочените дати и от 21.11.2013 г. - датата на това по гражданското дело, което е и „последното” по смисъла на цитираната разпоредба, - до 16.01.2014 г. – датата на подаване на молбата е изтекъл срок, по-кратък от 3-месечен. Поставеният от ответника въпрос, дали влязлото в сила решение по административното дело е годно да осъществи основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е не по допустимост, а по основателност на молбата за отмяна. Той подлежи на разглеждане с решението. При тези мотиви, съдът