Определение № 7376 от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6940/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на К. В. К. против определение № 3727 от 14.04.2025г., постановено по адм.д. № 613/2025г. по описа на Административен съд - Хасково. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3, вр. чл. 236 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по частната жалба - Общински съвет Маджарово в писмен отговор оспорва основателността й и моли обжалваното определение да се остави в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение АС- Хасково е оставил без разглеждане жалбата на частната жалбоподателка срещу Решение №94/27.02.2025г. на Общински съвет Маджарово – т.1, допълване на част ІІІ от Програма за общинска собственост, Буква Г – Земеделски имоти публична общинска собственост по НТП – пасища и ливади за отдаване под наем за стопанската 2025/2026г. в Община Маджарово по землища, в оспорената част както следва: в частта на Приложение №10 – землище с. Златоустово, за „общо ползване“, и в частта на Приложение №14 – землище с. Горно поле, за „общо ползване“, и е прекратил производството по делото. Със същото определение е оставил без разглеждане искането на жалбоподателката за спиране изпълнението на обжалваното Решение №94/27.02.2025г. на Общински съвет Маджарово – т.1, допълване на част ІІІ от Програма за общинска собственост, Буква Г – Земеделски имоти публична общинска собственост по НТП – пасища и ливади за отдаване под наем за стопанската 2025/2026г. в Община Маджарово по землища, в оспорената част както следва: в частта на Приложение №10 – землище с. Златоустово, за „общо ползване“, и в частта на Приложение №14 – землище с. Горно поле, за „общо ползване“. Определението е обжалвано изцяло и в двете му части. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано съдът е приел, че оспореното решение на Общински съвет - Маджарово не представлява за жалбоподателката К. В. К. индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.1 АПК. Съгласно чл. 21, ал.1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Жалбоподателката не е адресат на обжалваното решение на общинския съвет, тя не е инициирала производството по издаване на решението, не е била конституирана и не е взела участие в него. При това положение преценката за това дали за същата решението представлява индивидуален административен акт се извършва по критериите, посоченr в чл. 21 АПК, а именно - непосредственото засягане на права, свободи и законни интереси на лицето. В жалбата си същата не заявява непосредствено засягане или застрашаване на свои лични или имуществени права. Правилно при това положение съдът е приел, че същата няма правен интерес от оспорване на решението. Неправилно същата се позовава на нормата на чл.45, ал. 3 ЗМСМА, като се стреми от нея да черпи правото на оспорване на решението на общинския съвет. Разпоредбата не може да бъде извадена от законовия контекст на чл. 45 ЗМСМА и да се тълкува извън нормите на чл. 45, ал.1 и чл. 45, ал.2 ЗМСМА. Тези разпоредби са специални спрямо нормата на чл. 145 АПК, даваща право на всеки гражданин или организация да обжалват по съдебен ред законосъобразността на административните актове при наличие на правен интерес от оспорване. Неправилността /както е посочено в жалбата пред първата съдебна инстанция /на административните актове не може да се оспорва по съдебен ред, а само по административен ред, съобразно изричното правило на чл. 81, ал.1 и чл. 97, ал.1 АПК. Що се отнася до чл. 45, ал.3 ЗМСМА същата, сочи, че актовете на общинските съвети могат да се оспорва по съдебен / а не по административен/ ред пред съответния административен съд. Нормата като специална изключва общата норма на АПК за обжалване по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган, доколкото предвижда специална процедура за оспорване в полза на областния управител. Освен това оспорването по чл. 45, ал.3 ЗМСМА е в полза само на правните субекти, на които същата признава правото да оспорват решенията на общинските съвети, а това са кметовете на съответните общини и съответните областни управители. Това е законово изключение от правилото на чл.126 и чл. 145 и сл. АПК, при което правото на оспорване е признато само на граждани и организации, а не на административни органи/ с изключение на оспорването на подзаконовите нормативни актове/. Нормата на чл. 45 СМСМА урежда възможността административни органи - кмет на община, общински съвети и областни управители да оспорват издадените от тях актове по специален ред. Правилна е преценката на административния съд, за това, че оспореното решение е акт, чрез който общинският съвет осъществява общо ръководство и организация на управлението на имотите, които са общинска собственост. Решението – и конкретно в оспорената част, не съдържа властническо-разпоредително волеизявление и само по себе си не предизвиква промяна в правната сфера на оспорващата. Правилно е определението, в частта, с която е оставено без разглеждане на искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното решение на общинския съвет. Поради изложените по-горе мотиви за правилност на определението в частта, с която оспорването на решение №94/27.02.2025г. на Общински съвет Маджарово е прието за недопустимо и разрешаване на този въпрос с влязъл в сила съдебен акт, то в настоящия етап на производството искането за спиране на предварителното изпълнение също се явява недопустимо. В тази част определението на АС - Хасково също следва да се остави в сила. С оглед а горното, Върховният административен съд