Определение № 2790 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „И-Уейст Силистра“ ЕАД, с ЕИК 203845674 със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул. Фериботна № 1 и С. В. Т., с постоянен адрес в гр. София, чрез пълномощниците адвокат А. Георгиев и адвокат П. Станчев, против определение № 166 от 02.02.2026 год., постановено по адм. дело № 31/2026 год. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлено искането на „И-Уест Силистра“ ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на решение № 10-ДО-724-02/19.01.2026г. на директора на Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Русе, а искането на С. В. Т. е оставено без разглеждане. Изложени са оплаквания, че определението в първата част е неправилно поради незаконосъобразна правна преценка на критериите по чл.166, ал.2 АПК. По отношение на втората част според частния жалбоподател липсва изложение на мотиви, което прави съдебния акт издаден в нарушение на чл.172а, ал.2 АПК. Направено е искане за отмяна на определението и спиране изпълнението на оспорения административен акт. Ответникът по частната жалба - директорът на РИОСВ Русе, изразява становище за неоснователността й и за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни с правен интерес. Разгледана по същество, е частично основателна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е отхвърлил искането на „И-Уейст Силистра“ ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на решение № 10-ДО-724-02/19.01.2026г. на директора на РИОСВ Русе, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО е отнето разрешение № 10-ДО-724-01 от 07.07.2025г. на „И-Уест Силистра“ ЕАД – гр. Силистра. Аналогичното искане на С. В. Т. е оставил без разглеждане. За да постанови акта си, съдът е приел, че всички посочени от оспорващия „И-Уейст Силистра“ ЕАД евентуални вреди са с икономически характер, не представляват нови обстоятелства, не обуславят наличието на значителни неудобства или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение. Обосновал е, че в случая се касае за дейност, свързана с дейности по отпадъците, при която последиците за здравето и живота на хората и за околната среда като цяло би могло да бъде необратимо, поради което и защитените обществени отношения се ползват с приоритет пред вредите, които хипотетично биха могли да настъпят за молителя. Посочил е, че всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта, са ирелевантни за основателността на искането. Искането на физическото лице С. В. Т. е счел за недопустимо без да са изложени аргументи. Първоинстанционното определение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Допуснатото по силата на чл. 77, ал.2 от ЗУО предварително изпълнение на решението за отнемане на разрешение за дейности с отпадъци е наложено от необходимостта от приоритетна и засилена защита на околната среда и свързаното с нея влияние върху човешкото здраве. За да се позволи спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение, адресатът на административния акт следва да докаже пред съда наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК, а именно обоснована вероятност за понасяне на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на невлезлия в сила административен акт. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. Законът не дефинира вида на вредите в обхвата на чл. 166. ал. 2 АПК, но изисква те да са значителни и непоправими. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси, включително търговската репутация, но това не е достатъчно да обоснове превес на частния интерес над обществения като предпоставка за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. В случая, с оглед представените пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция писмени доказателства, се доказва именно такава значителна или трудно поправима потенциална увреда. Сочените имуществени вреди от загуба на направени инвестиции, разходи във връзка с предаване на отпадъците и разходи за доставка на технологична линия за рециклиране на стъклени фотоволтаични панели, макар и трудно, би било възможно са бъдат репарирани по обезщетителен ред. Налице е обаче реална възможност предварителното изпълнение да доведе до риск от загуба на съоръжения и до фактическо прекратяване дейността на търговското предприятие преди окончателно да е решен въпросът за отнемане на разрешението, които по естеството си са труднопоправими и настъпването им не е целта на закона. Основен довод на частните жалбоподатели, необсъден от първоинстанционния съд, е, че отнемането на разрешението с обжалвания административен акт не се основава на констатация за опасна дейност или административни нарушения, които създават риск за живота и здравето на хората или за околната среда, а на наличието на две влезли в сила наказателни постановления за формални административни нарушения, които сами по себе си не засягат безопасността на дейността. В тази връзка се поддържа, че продължаването на дейността на завода за рециклиране до окончателното произнасяне по спора не би застрашило живота и здравето на хората, нито би довело до необратими последици за околната среда. Споделим е аргументът в частната жалба, че нарушенията, за които е санкционирано „И-Уейст Силистра“ ЕАД с влезлите в сила наказателни постановления, не са пряко свързани с вреда за околната среда. При извършена служебна справка за постановените по обжалването им съдебни актове от Районен съд Силистра и Административен съд Силистра, се установява, че санкционираните деяния нямат връзка с реално извършване на нерегламентирани дейности, нито с нарушение на технологични, екологични или безопасни изисквания. Макар законодателят да не е предвидил разграничение по вид на противоправните деяния, при които се отнема разрешителното, при решаване на въпроса за спиране на предварителното изпълнение, съдът дължи преценка за пропорционалност на предварителното изпълнение на административен акт с толкова сериозни последици. Неоснователен е доводът в частната жалба, че изискването за наличие на „нови обстоятелства" по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК има своето рационално приложение само в случаите, когато предварителното изпълнение е допуснато изрично от административния орган по негова преценка. Препращащата норма на чл.166, ал.4 АПК не дава основание за такова диференцирано тълкуване и прилагане. Настоящият състав на Върховния административен съд обаче намира за доказан като ново обстоятелство рискът от изпадане в неплатежоспособност на частния жалбоподател поради значителни конкретни финансови задължения, възникващи единствено от предварителното изпълнение на решението за отнемане на разрешението за дейност с отпадъци. Видно от представеното писмо от „Соларпро Технолоджи" АД от 23.01.2026 г., само с оглед отнемането на процесното разрешение и предварителното му изпълнение се заявява прекратяване на договорните отношения с „И-Уейст Силистра“ ЕАД и се предявяват финансови претенции на крупна стойност. Този факт, наред с несъществуващата опасност за околната среда и за живота и здравето на хората от дейността на дружеството, обосновават извод, че предварителното изпълнение на решение № 10-ДО-724-02/19.01.2026г.на директора на РИОСВ Русе е в повече от необходимото за постигане на целта на закона за защита на обществения интерес и като такова противоречи на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Засилената защита на обществения интерес предвид особеностите на конкретния случай не налага непременно оспореният административен акт да бъде изпълнен в краткосрочен план преди съдът да се е произнесъл по неговата законосъобразност. Допълнителен аргумент в тази насока е безспорното установяване от Публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци, че дружеството притежава разрешение за осъществяване на единствена по рода си дейност по специфично третиране на батерии в България, чието прекратяване би довело до. Останалите аргументи в частната жалба и допълнението към нея не подлежат на обсъждане, тъй като касаят засягане на обществения интерес, а не на частния интерес на титуляра на разрешението, доколкото общественият интерес се гарантира именно от допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, По изложените съображения оспореното определение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на предварителното изпълнение на решение № 10-ДО-724-02/19.01.2026г.на директора на РИОСВ Русе. . Относно приетата недопустимост на искането на С. В. Т. действително не са изложени мотиви, но това не е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт. От съдържанието на оспореното решение № 10-ДО-724-02/19.01.2026г.на директора на РИОСВ Русе е видно, че С. Т., представляващ „И-Уейст Силистра“ ЕАД, не е адресат на административния акт. На управляващия „И-Уейст Силистра“ ЕАД са възложени конкретни дейности, произтичащи от отнемане на разрешението на дружеството, като тези дейности нямат самостоятелно значение. Лицето не твърди настъпване на вреди в неговата правна сфера и поради това претенцията му за спиране на предварителното изпълнение е процесуално недопустима. В тази част обжалваното определение е законосъобразно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение