Определение № 308 от 16.09.2015 г. на ВКС по д. № 1765/2015 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. В срока по ал.1 на посочената разпоредба е постъпила молба от Р. С. и Г. Х. за допълване на постановеното по делото определение от 1.06.15 г. с присъждане на сторените за адвокатско възнаграждение разноски в размер на 2 200 лв. Ответникът по молбата И. И. я оспорва като недопустима. Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските. Молбата е допустима и частично основателна: разноските за касационното производство са поискани своевременно от молителите, с отговора им на подадената от Ив. И. касационната жалба, която не е допусната до разглеждане с определението на ВКС по чл.288 от ГПК от 1.06.15 г. Размерът и заплащането на възнаграждението са удостоверени с приложеното към отговора адвокатско пълномощно. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските – т.8 от ТР №6/13 г. на ОСГТК. Затова възражението на ответника за недопустимост на молбата е неоснователно. Основателно е обаче възражението му за прекомерност на разноските – съобразно фактическата и правна сложност да делото и приключването му в закрито заседание с определение по чл.288 ГПК, на молителите следва да се присъди по –нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от общо 1200 лв. В останалата част искането за разноски е неоснователно и следва да се отхвърли поради прекомерността им, на осн. чл.78, ал.5 ГПК. Затова по реда на чл.248 и на осн. чл.78, ал.1-5 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.