Решение № 8224 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4170/2023 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, против Решение № 765/08.02.2023 г., постановено по адм. д. № 5242/21 г. от Административния съд София-град. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че обжалваното решение няма мотиви, съдът не е формирал собствени изводи и погрешно е преценил, че предявеният иск е частичен. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът – Върховен административен съд на Република България оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, постъпил по делото на 12.04.23 година. Иска отхвърлянето й. Претендира разноски. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав установи, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал.1 АПК срок, от надлежна страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което я преценява като допустима. Касационната жалба е и основателна. Административният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащан на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на правораздавателна дейност на Върховния административен съд, нарушаваща правото на Европейския съюз. Квалифицирал е иска като такъв с пр. осн. чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Посочил е, че вредоносната правораздавателна дейност според ищеца е реализирана от ответника по дело № 13135/2019 г. и се изразява в неприлагане на норма от вторичното право на ЕС – чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/2017/39 и неотправяне на искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). Съдът, постановил обжалваното решение, след като е посочил, какви са кумулативните предпоставки, установени в практиката на СЕС, за да бъде уважен иска за вреди от нарушаване на правото на ЕС е приел, че предявеният иск пред него се явява като частичен спрямо исковете, разгледани по адм. д. № 4207/21 г. от АССГ и по адм. д. № 5240/21 г. от АССГ. Съдът е приел съща така, че по тези две дела и образуваното пред него, предметът на исковете е един и същ. Приел, че по тези две приключили дела е формирана сила на присъдено нещо по въпроса – допуснал ли е ВАС нарушение на правото на ЕС по адм. д. № 10562/ 20 г.. С решението по първото от въпросните дела било прието, че такова нарушение от ВАС не е допуснато, което според административният съд, постановил обжалваното решение, е основание да се съобрази с така установената сила на присъдено нещо. Съдът е посочил, че идентично на това разрешение и той следва да отхвърли предявения иск. Преценил е за ненужно да обсъжда наличието или не на вреди и причинната връзка между тях и нарушението, след като такова не е установено. Касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. Основателно е поддържаното възражение от касатора за липса на мотиви към обжалваното решение. Неправилен е изводът на административния съд за идентичност на предмета на спора по делото пред него и този по адм. д. № 4207/21 г. по описа на АССГ, приключило с влязло в сила решение. Предмет на дело № 4207/21 г. са искове, предявени от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, Министерство на земеделието, храните и горите, Държавен фонд „Земеделие“ и Върховния административен съд на Република България, за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи от изплащането на финансова помощ по схема за доставка „Училищен плод“, по заявка от 07.04.2017 г.; обезщетение за имуществени вреди от законна лихва за периода от 07.07.2017 – 26.04.2018 г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди от законна лихва за периода от 07.07.2017 г. – 08.08.2018 година. Соченото нарушение на правото на ЕС, допуснато от ВАС е по адм. д. № 10562/20 г. изразяващо се в неприлагане на норма от правото на ЕС и неотправяне на преюдициално запитване до СЕС. Искът, разгледан от административния съд, постановил обжалваното решение е за осъждане на ВАС за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платени от ищеца наказателни лихви по просрочени главници и лихви по договор за банков кредит, причинени от нарушаване на правото на ЕС от ВАС по адм. д.№ 10562/20 г., чрез неприлагане на норма от правото на ЕС и неотправяне на преюдициално запитване от съда до СЕС. Между предмета на двете дела не е налице обективен идентитет, тъй като претенциите са различни. Не е налице обективен идентитет и между предмета на спора по адм. д. № 5240/21 г. по описа на АССГ и искът, предявен пред административния съд, постановил обжалваното решение, още повече, че липсват данни по делото, решението по адм. д. № 5240/21 г. по описа на АССГ да я влязло в сила. От друга страна, в посочените по - горе дела на АССГ, съдът е изложил мотиви по твърдения увреждащ факт - допуснато нарушение на правото на ЕС от ВАС, изразяващо се в неприлагане на общностна норма - чл. 5, пар.1, букви "а" и §3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 и в неотправяне на преюдициално запитване при постановяване на решението от ВАС по адм. д. № 10562/20 г., който съвпада с поддържания увреждащ факт по настоящото дело, но конкретните нарушения на правото на ЕС не са намерили израз в диспозитива на решенията, който се ползва със сила на присъдено нещо, а само в мотивите на тези решения, които сами по себе си не се ползват с такава сила. Тези съображения мотивират настоящият съдебен състав на касационната инстанция да приеме, че не е налице обективен идентитет между обсъжданите дела и делото, по което е постановено обжалваното решение. Не може да се приеме, че за спора предмет на делото, по което е постановено обжалваното решение ще важи силата на присъдено нещо на решенията по другите две дела, тъй кат не е изпълнена хипотезата на чл. 298, ал. 1 ГПК. Не може да се възприеме аргумента на административния съд за наличие на частично предявен иск, тъй като от съдебните решения по адм. д. № 5240/21 г. и адм. д. № 4207/21 г. по описа на АССГ не следва, че ищецът по тях е претендирал само част от спорното право. Административният съд, постановил обжалваното решение е следвало да изложи собствени мотиви по наличието или не на предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ВАС за допуснато нарушение от правораздавателна дейност, на правото на ЕС, изразяващо се в неприлагане на общностна норма - чл. 5, пар.1, букви "а" и §3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 и в неотправяне на преюдициално запитване при постановяване на решението от ВАС по адм. д. № 10562/20 година, както и по другите елементи от фактическия състав на отговорността - наличието на вреда и причинната връзка между тях. Допуснатото нарушение от административния съд, постановил обжалваното решение е съществено. Липсата на мотиви към решението е съществено нарушение на изискването на закона, като липсата им препятства касационната инстанция да разбере волята на съда, постановил решението, предмет на проверка. Решението следва да се отмени като неправилно, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд