Решение № 253 от 7.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2013 г.

Решение № 253 от 7.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивно решение с № 1587 от 30.10.2012 г., постановено по гр. дело № 2189/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VII-ми състав, с което е отменено изцяло решение № 1747 от 10.05.2011 г. по гр. дело № 10613/2010 г. по описа на Пловдивския районен съд, Х състав и вместо него е постановено друго за признаване за установено в отношенията между М. Щ. П. с ЕГН [ЕГН] и М. Щ. М. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], от една страна, и Община-П., [населено място], пл. "С. С. " № 1, от друга страна, че [община] не е собственик на * ид. част от дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 133.50 кв. м., а по акт за частна общинска собственост № 1273/03.07.2009 г. с площ от 114 кв. м. и по скица № 18434/29.06.2010 г. с площ от 129 кв. м., представляващо ПИ № 1558, включен в УПИ ХIV-1557, 1558, в кв. 335 по плана на трета градска част, [населено място], [улица], с идентификатор 56784.523.1558 и на находящите се в него сгради: жилищна еднофамилна с идентификатор 56784.523.1558.1, хангар, депо, гараж с идентификатор 56784.523.1558.2, селскостопанска сграда с идентификатор 56784.523.1558.3, при граници и съседи: от север - ПИ № 1557, от изток- [улица], от юг и запад - УПИ IV-компл. застр., а по скица с имоти с идентификатори 56784.523.29, 56784.523.30, 56784.523.9550 с осъждане [община], [населено място], пл. "С. С." № 1, да заплати на М. Щ. П. с ЕГН [ЕГН] и М. Щ. М. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], сумата 1 545/хиляда петстотин четиридесет и пет/лева, представляваща разноски за всички инстанции. Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [община], представлявана от главен юрисконсулт Х. К., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано тъй като не е спазен чл. 70, ал. 1 и чл. 86 ЗС както и ЗОС. Претендира за отмяната му с уважаване на установителния иск за собственост, с присъждане на деловодни разноски за всички инстанции. От ответниците по касация М. Щ. П./починала на 16.02.2013 г./, а според удостоверение за наследници № 1300-7957 от 26.02.2013 г. на [община]-район "Централен" е оставила за наследник сестра/другата ищца/ М. Щ. М., и М. Щ. М., представлявана от адвокат Д. Б., е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените по делото разноски. Процесуалният представител поддържа оспорването на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд приел, че спора между страните се концентрира около реституционния ефект на заповед № ОА-850 от 10.06.1992 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 1, ал. 1, и ал. 3 от ЗВСОНИ по ЗПИНМ е отменена заповед № 27/1953 г., с която е отчужден процесния имот по отношение на Е. Щ. П. със стойност на имота по нов курс от 2 038,12 лева, която сума е възстановена и относно обема на възстановените права на собственост върху имота и материалната й законосъобразност като административен акт. Съобразено е, че с акт № 1273 от 03.07.2009 г. за частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС (отм.) е актувана в полза на ответната община * ид. ч. от дворното място, за която като бивш неин собственик е посочен Д. К. Д., а за съсобственици-наследниците на Е. Щ. П. с оглед продажбата, извършена на 31.12.1947 г. от последната на Д. К. Д. на вътрешната къща и ? ид. ч. от мястото с нотариален акт № 40, том ХI, дело № 2369/1947 г. Актът за частна общинска собственост е издаден при действието на плана от 1984 г. Взето е предвид, че съсобствеността между Д. и П. не е ликвидирана по силата на регулацията, съобразно предвижданията, по която е извършено отчуждаването, при което от общия им имот да е обособен самостоятелен такъв като индивидуална собственост на наследодателката П., заснет впоследствие като имот пл. № 1558 - то реституционните й права са до размер на * ид. ч., до който размер и заповедта за отмяна на отчуждаването е породила реституционен ефект, а другата * ид. ч. като отчуждена за мероприятие на народния съвет, се явява собственост на [община], при което положение не се установява ищците да са собственици по наследство и реституция за спорната част от имота. Уважено е евентуалното основание - изтекла придобивна давност за времето от реституцията до съставяне на акта за частна общинска собственост в резултат на добросъвестно владение, петгодишен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, считано от 01.06.1996 г. (след отпадане на забраната с изменението на чл. 86 ЗС със ЗИД на ЗС - "Държавен вестник", брой 33/1996 г., в сила от 01.06.1996 г.), който е изтекъл на 01.06.2001 г. преди въвеждане на мораториума с § 1 от Закона за допълване на ЗС ("Държавен вестник", брой 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г.). Направен е извод, че общината е загубила правото на собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да противопостави на ищците констатираните по-късно посредством акта за частна общинска собственост свои права за * ид. ч. от имота. С определение № 340 от 19.06.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за вида на установеното от ищците владение върху имот-частна общинска собственост и до възможността да настъпят правните последици на кратката придобивна давност по отношение на имот/частна общинска собственост/. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. При изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот-недвижима частна общинска собственост, срокът, който би дал основанието - при наличие на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се придобие на правото на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на 31.05.2006 г. Това означава, че началният момент, от който срокът следва да е започнал да тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 01.06.1996 г. Към този момент е в действие правилото на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ, бр. 33/1996 г. - в сила от 01.06.1996 г., според която не могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на противното - в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна общинска собственост. Настоящият състав счита, че критериите за преценка коя собственост е такава на гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл. 17 на Конституция от 1991 г., така и със ЗМСМА /ДВ, бр. 77/1991 г./ и конкретно на § 6 на ПЗР на закона за изменения на чл. 6 ЗС. Безспорно е, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което "собствеността на държавата и на общините е публична и частна" и разпоредбата на чл. 86 ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ, бр. 31/1990 г./ на основание придобивна давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост. Изменението на чл. 86 ЗС с ДВ, бр. 33/1996 г. в сила от 31.05.1996 г. лимитира това ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение от 01.06.1996 г. отпада забраната за придобиване на основание давност /чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС/ вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост. С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., се прие отново, че "давността да се придобие по давност държавен или общински имот/без значение дали е публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1, изм., ДВ, бр. 105/2006 г./ датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014 г., т. е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след 01.06.2006 г. Ищците са се позовали на давността като придобивно основание, поддържайки и доказвайки осъществената от тях фактическа власт с намерение за своене след 01.09.1992 г., при владението получено/предадено/ от наследодателя им до настоящия момент. Установяват, че осъщественото от тях владение е без прекъсване и без спорове, необезпокоявано, при демонстрирано намерение, че упражняват съдържанието на вещното право на владение и ползване като собственици. [община] в хода на производството не провежда защита на оспорване на факта, а само възразява, че не са налице законовите изисквания за придобиване по давност на недвижим имот, че процесният имот като терен попада в хипотезата на § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. Изводите на решаващия съд са съобразени, че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот-общинска собственост след 01.06.1996 г. касаят само публична общинска собственост, но не и обекти, имащи характеристиката на частна общинска собственост, са съобразени със закона и даденото тълкуване на задължителната съдебна практика на ВКС по приложение на цитирания закон. След като по делото е установено-без спор, с оглед отговора на ответника по чл. 131 ГПК, че за времето от 1993 г. до момента на завеждане на иска, ищците упражняват владението на процесния недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки поведение на собственици, а дори и да не би се приело, че имотът, към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, е със статут на държавна-респ. общинска собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОбС към 31.05.1996 г. е със статут на общинска частна собственост, то следва, че за времето до влизане в сила на § 1 от ДР на ЗИДС - т. е. до 01.06.2006 г., като такъв имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. При данните по делото, на ищците законосъобразно е признато правото на собственост по отношение на процесния имот, на твърдяното и поддържано от тях основание - придобивна давност за времето до 01.06.2006 г. Като се зачете факта на присъединено владение от праводателя им, упражненото без прекъсване, спокойно, необезпокоявано владение и явно демонстрираното намерение, че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен извод, че към 01.06.2006 г. собствеността на този имот е придобита на оригинерното придобивно основание. След като собствеността на земята е надлежно придобита от ищците, то следва да се признае, че е придобито и правото на собственост по отношение на построеното в терена, както правилно е приел и въззивния съд. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение