Определение от 05.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2023 г.

Производството по делото е по чл.185 и следващите от АПК и е образувано по жалба на А. М. Р. от град Перник срещу Методика за разпределение на топлинната енергия към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. В жалбата се прави искане за обявяване нищожността на процесната методика, тъй като тя е изготвена в противоречие със Закона за енергетиката, който не урежда осъществяването на „доставка“ на топлинна енергия.

С определение от 27.09.2023г. съдът е допуснал до разглеждане оспорването на А. М. Р. от град Перник, [адрес] срещу Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Обявлението по чл.188 от АПК е публикувано в ДВ, бр.93 от 07.11.2023г.

С определение от 19.03.2024г. съдът е допуснал присъединяването на Р. И. С. от град София, М. Н. А. от град София, С. С. Г. от град София и С. С. Т. от град София към оспорването.

І. С молба от 05.04.2024г. К. И. Б. от град София също е поискала да се присъедини към оспорването.

С молба от 05.04.2024г. Б. И. П. от град Пловдив също е поискал да се присъедини към оспорването.

С разпореждане от 25.04.2024г. на Б. и П. са дадени указания за отстраняване на констатираните нередности в исканията за присъединяване.

В дадения от съда срок нередностите са отстранени.

П. е заплатил следващата се държавна такса в размер на 10 лева.

Б. е направила искане за освобождаване от дължимата държавна такса на основание чл.83 от ГПК като е приложила декларация за материално и гражданско състояние във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК, медицински документи за здравословното й състояние и документ относно размера на получаваната от нея пенсия. На 26.02.2024г. Правният си интерес от присъединяване към оспорването от Б. е обосновала с предявен срещу нея иск от „Топлофикация София“ ЕАД за заплащане на топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., по което е образувано гр.д.7313/2023г. на СРС. Приложено е и копие от исковата молба.

След като прецени декларираните в молбата обстоятелства относно липсата на доходи и имущество, както и обстоятелството, че доходът на Б. е единствено от получаваната от нея пенсия в размер на 713 лева, съдът намери, че са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК и молителката следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса за присъединяването.

Оспорването на процесния подзаконов нормативен акт е съобщено редовно в ДВ бр. 93/07.11.2023г. При наличието на осъществено редовно оспорване засегнатите от акта лица могат да се присъединят към оспорването, а ползващите се от акта лица - да встъпят на страната на административния орган.

Предвид обстоятелството, че молителите Б. П. и К. Б. са отстранили допуснатите нередности и установяват правния си интерес от присъединяване към оспорването, молбите им за това следва да бъдат уважени и посочените лица да бъдат конституирани като жалбоподатели по делото. На другите страни следва да се връчат преписи от молбите за присъединяване.

ІІ. На 08.04.2024г. жалбоподателите С. Г. и С. Т. са депозирали искане за отправяне на преюдициално запитване със следните въпроси:

1. Има ли нарушение на правото на ЕС в случая от чл.9 и 10 от Директива 2012/27/ЕС и чл.47 от ХОПЕС, ако национална разпоредба Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн.ДВ, бр.34 от 24 април 20027г., изменяна девет пъти до 7 юли 2020г., се отмени от привидно нова Наредба № Е0РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.25 от 20 март 2020г., която нова наредба е създадена с единствена цел да се прекрати съдебно дело във Върховния административен съд, целящо отмяната на Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването, както е и станало, прекратено е административно дело № 1318/2019г. на ВАС, 5-членен състав, І колегия, без произнасяне по същество;

2. Има ли нарушение на правото на ЕС в случая от чл.9 и 10 от Директива 2012/27/ЕС и чл.47 от ХОПЕС, ако административен орган (Министерство на енергетиката или който и да е издател на нормативен административен акт), сам отменя подзаконов нормативен акт, който вече е предмет на текущ съдебен контрол във висящо съдебно дело.

Губи ли административният орган своята компетентност за отмяната на този оспорен акт, ставайки страна по съдебно производство, която следва да доказва законосъобразността на акта и която не може да се разпорежда с предмета на делото, което значи, че не може да издава нов подзаконов нормативен акт, включително наредба и други.

Съгласно чл. 628 ГПК, приложим в настоящото производство на основание препращащата норма на чл.144 от АПК, българският съд прави запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В първата хипотеза, каквато единствено би могла да е осъществена по настоящото дело, с оглед наведените от жалбоподателите обстоятелства, запитване може да бъде отправено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на ЕС, относими към конкретния правен спор ( по аргумент от чл. 629, ал. 3 ГПК). Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело. Преюдициалното запитване следва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на ЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство (в този смисъл препоръка 2018 С 257/01). По настоящото дело жалбоподателите формулират два въпроса, никой от които не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право или тяхната валидност, а се иска тълкуване от СЕС на въпроси, свързани със законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, които са предмет на настоящото съдебно производство.

Отделно от това, по преюдициално запитване от Административен съд София-град е постановено Решение на Съда (Пети състав) от 24 ноември 2022г. (дело С-289/21), касаещо тълкуването на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Затова искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

ІІІ. На 08.04.2024г. от адв. Д. Стоянов- процесуален представител на жалбоподателя С. Г. съгласно пълномощно на л.823 от делото, е депозирал и предложение да бъде сезиран Конституционния съд относно противоречието между чл.195, ал.1 от АПК и чл.4, ал.1 във връзка с чл.1, ал.1 от Конституцията, във връзка с чл.15, ал.3 от ЗНА и с чл.5, ал.4 от Конституцията във връзка с чл.6 от ДЕС и чл.288 от ДФЕС във връзка с чл.15, ал.2 от ЗНА и т.41 от решение от 24.11.2022г. по дело С-289/2021г. на Съда на ЕС.

Така направеното искане е неоснователно. Разпоредбата на чл.195, ал.1 от АПК предвижда, че подзаконовият нормативен акт се смята отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. На първо място тази разпоредба урежда правния ефект от отмяната на акта, поради което не обуславя и изхода на настоящия спор. Освен това настоящият състав на съда намира, че липсва основание тази разпоредба от АПК да се счете за противоконституционна, тъй като в съответствие с принципите за правна сигурност урежда правния ефект на отмяната на акта.

ІV. В откритото съдебно заседание, проведено на 08.04.2024г., жалбоподателят Р. С. е направил искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производствата по административно дело № 85/2024г. на Върховния административен съд и по административно дело № 3651/2024г. по описа на Върховния административен съд.

След извършената служебна справка относно движението на производствата по посочените две дела съдът констатира следното:

Административно дело № 85/2024г. е образувано по касационна жалба на министъра на енергетиката, към която са присъединени касационните жалби на Р. И. С. и Л. Л. К. срещу решение № 7276/03.07.2023г., постановено по административно дело № 746/2021г. по описа на Върховния административен съд. С това решение съдът е отменил т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката.

Това обстоятелство не съставлява основание за спиране на производството, а основание за прекратяването му поради неговата недопустимост досежно оспорването на т.6.1.1 от Методиката съобразно 187, ал.2 от АПК.

Този извод се налага при съобразяване на правилото на чл.168, ал.2 от АПК, приложимо и относно оспорването на подзаконовите нормативни актове на основание препращащата норма на чл.196 от АПК. Съобразно цитираните норми, при заявено оспорване на подзаконов нормативен акт, съдът е длъжен да прогласи нищожността на оспорената разпоредба, ако констатира основания за това, дори и без да е налице такова искане. Тълкуването на посочените норми налага извод, че при оспорване на подзаконов нормативен акт (в цялост или по отношение на конкретни негови разпоредби), съдът служебно следи за валидността на акта. Поради това на основание чл.187, ал.2 от АПК последващо оспорване на акта с искане за прогласяване на неговата нищожност е недопустимо, доколкото този контрол вече е бил осъществен при предходното оспорване. Поради това и на основание чл.187, ал.2 от АПК във връзка с чл.168, ал.2 от АПК и чл.196 от АПК, производството по отношение на оспорването на т.6.1.1 от Методиката е недопустимо и производството следва да бъде прекратено в тази му част.

Административно дело № 3651/2024г. по описа на Върховния административен съд е образувано по оспорване на Р. И. С. срещу Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката (Наредбата).

Съдът констатира, че оспорената с доводи за нищожност в настоящото производство Методика е приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата- разпоредба, която е извън предмета на настоящото производство. Същевременно валидността и законосъобразността на чл.61, ал.1, част от предмета на контрол в производството по адм.дело № 3651/2024г., обуславя и валидността на приложението към нея, а именно Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. Поради това следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и решението на спора по административно дело № 3651/2024г. на Върховния административен съд е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.

Поради това производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по адм.д. № 3651/2024г. на ВАС.

Воден от горното, Върховният административен съд, трети състав на четвърто отделение