Определение № 140 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6214/2014 г.

С молба с вх. № 3895/01.04.2015 г., подадена по пощата на 30.03.2015 г., жалбоподателят по делото П. В. В. повторно моли съда да го освободи, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от внасянето на такси и разноски по делото, и конкретно – от дължимата държавна такса в размер 492.87 лв., указания за внасянето на която са му дадени още с определение № 117/29.01.2015 г., както и отново – с определение № 67/13.02.2015 г. С последното определение предходната молба на жалбоподателя за освобождаване от внасянето на такси и разноски по делото е оставена без уважение по съображения, че същият е 47-годишен – в трудоспособна възраст, развива дейност като [фирма] от 2011 г., като не е представил доказателства, че не получава доходи от тази си търговска дейност и че има задължения в голям размер, както и че собственият му недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, с предназначение за обществено хранене, с обща площ на двете нива (първи и втори етаж) от 219 кв.м. е бил продаден с влязло в сила постановление за възлагане по изп. дело № .. на ЧСИ Т. М.. Със сега подадената молба молителят е представил доказателства, че има задължения в голям размер (над 350 000 лв.), както и че посоченият по-горе недвижим имот е бил продаден на публична продан. Отново, обаче не са представени доказателства, че той не осъществява дейност като [фирма], както и че не получава доходи от тази си търговска дейност (като в молбата отново се декларира, че той не получава трудови доходи). При тези обстоятелства не може да се направи обоснован извод, че молителят-жалбоподател няма доходи от дейността си като едноличен търговец, респ. – че няма достатъчно средства, по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК, за заплащането на дължимите такси и разноски в настоящото производство, включително – на вече определената му държавна такса в размер 492.87 лв. Тъй като за внасянето на последната на жалбоподателя вече двукратно са давани указания, които той не е изпълнил в срок (вместо което подава неоснователни молби по чл. 83, ал. 2 от ГПК), то нова възможност за внасяне на таксата не следва да му се предоставя, а съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК касационната му жалба с вх. № 13941/15.08.2014 г. следва да бъде върната и образуваното по нея касационно производство по делото следва да бъде прекратено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение