Определение № 3599 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3629/2023 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 8946 от 23.05.2024г., подадена от С. С. А., С. К. М., А. К. М., К. К. М.,М. М. К., А. М. К., последните трима действащи чрез законния си представител С. А. Е. и С. М. К., действаща чрез своята майка и законен представител К. К., всички чрез процесуалния представител адвокат Ч. с искане за допълване на постановения акт: определение № 1976 от 22.04.2024г., в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото на основание чл.38 ЗА процесуално представителство. С оглед материалния интерес считат, че следва да се опреди възнаграждение в размер не по-малък от 2 132.30лв. В предоставения срок, не е постъпило становище от подалата касационна жалба Застрахователна компания „Лев Инс“ АД [населено място], представлявано от изпълнителните директори Г. и Д., която е била надлежно уведомена за искането, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. на 10.06.2024г. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 1976 от 22.04.2024г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 182 от 15.12.2022г. по в.гр.д.№ 90/2022г. на Апелативен съд Велико Търново. При постановяване на акта си, съдът не се е произнесъл по своевременно направеното, с отговора на касационната жалба /на стр.145/, искане за определяне на адвокатско възнаграждение. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. В случая, осъщественото процесуално представителство от адвокат Ч. е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/. В тази хипотеза, на основание чл.38, ал.2 ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи от съда. Съобразявайки цитираната норма, както и постановеното от СЕС решение от 25.01.2024г. по дело С- 432/22, съгласно което съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа. Касае се за производство по реда на чл.288 ГПК, в което се преценява единствено допустимостта на подадената касационна жалба въз основа на точно посочени в закона критерии, като преценката се извършва от страна на съда, в закрито заседание и е за наличието им или не, като съобрази и предмета на спора /иск по 432 КЗ/, интересът от по 30 000лв., броят на представляваните лица /седем/ и фактът, че възнаграждението се определя за изготвяне на един отговор на касационна жалба /който е общ за всички представлявани лица/, съставът намира, че следва да определи размер на възнаграждение от 1 500лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение