Определение № 9973 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на ЗС„БЕТОН-М“ ЕООД, чрез управителя К. А. М. против определение №29963 от 27.07.2026 г., постановено по адм. дело № 7037/2024г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането на ЗС„БЕТОН-М“ ЕООД за възстановяване срока за касационно обжалване на решение №10429/16.03.2026 г. по адм. дело №7037/2024 г. по описа на Административен съд – София град и е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу това решение като е прекратено призводството по реда на чл.213а,ал.2 във вр. с чл.215,т.3 от АПК. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, поради липсата на правомощия на административния съд да връща касацонната жалба, преждевременно постановяване на определението, поради липса на стабилен съдебен акт, с който е отхвърлено искането за възстановяване на срока и „светкавично“ постановяване на съдебното решение по делото, за което се отказва право на касационно обжалване. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 213 а, ал. 7 от АПК, който е неблагоприятен за жалбоподателя. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е мотивирано с просрочие на касационната жалба с вх. №24812/13.07.2026 г., подадена от ЗС„БЕТОН-М“ ЕООД срещу решение №10429/16.03.2026 г. по адм. дело №7037/2024 г. по описа на Административен съд – София град, тъй като съобщението за изготвяне на решението е връчено на назначения в производството особен представител на дружеството адв. Андреева на 20.03.2026 г., а касационната жалба от ЗС„БЕТОН-М“ ЕООД е подадена чрез управителя К. М. на 08.07.26 г., т.е. далеч след изтичане на 14-дневния крос по чл.211,ал.1 АПК. С обжалваното определение е отхвърлено и заявеното от ЗС„БЕТОН-М“ ЕООД искане за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение №10429/16.03.2026 г. по адм. дело №7037/2024 г. по описа на Административен съд – София град, като е прието че не са налице особени непредвидими обстоятелства, довели до пропускане на срока по чл.211, ал.1 АПК,тъй като не се сочат конкретни такива, а освен това управителя К. М. е участвал в производството на друго основание / представляващ „ДАЯ ТУР“ ЕООД/, надлежно е уведомен за решението и е реализирал правото на касационно обжалване на 07.04.2026 г. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че пропускането на срока за подаване на касационна жалба от ЗС„БЕТОН-М“ ЕООД не се дължи на „особени непредвидени обстоятелства“, тъй като представляващият дружеството е надлежен участник в първоинстанционното производство, който не е възразил срещу назначаването на особен представител на ЗС„БЕТОН-М“ ЕООД, на който особен представител е съобщено надлежно изготвеното решение с указания за срока и реда на касационното му обжалване. Неоснователен е доводът, че първоинстанционният съд е иззел правомощията на Върховния административен съд за връщане / оставяне без разглеждане/ на касационната жалба, тъй като нормата на чл.213а, ал.2 АПК изрично урежда правото на първоинстанционния съд за оставя без разглеждане касационната жалба на основанията по чл.215 АПК. Възражението за преждевременно произнасяне на съда с определението за връщане на касационната жалба, преди да е влязло определението за отхвърляне искането за възстановяване на срока е основателно, но това нарушение не е от категорията на съществените,т.е. не води до незаконосъобразност на определението само на това основание. Това е така, тъй като при евентуална отмяна на определението за възстановяване на срока за обжалване, касационната инстанция служебно следва да отмени и последващото определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба. Тази хипотеза обаче в случая не е налице, поради което и двете постановени в един съдебен акт определения следва да се оставят в сила, а частната жалба – без уважение като неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение