Определение № 64 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1345/2021 г.

Производството е по реда на чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Г. С. Х. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 183 от 11.11.2020 г. по в.гр.д.№ 349 от 2020 г. на Шуменския окръжен съд поради противоречието му с решение №287 от 29.03.2018 г. по гр.д.№ 2990 от 2017 г. на Шуменския районен съд. В писмен отговор от 16.03.2021 г. пълномощникът на ответника по молбата Р. С. С. оспорва същата жалба. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по настоящото дело разноски за адвокат. При проверка допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о. констатира, че молбата е недопустима като подадена след изтичане на посочения в ГПК преклузивен срок: Съгласно чл.305, ал.1, т.4 ГПК молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се подаде до 3 месеца от деня на влизане в сила на последното решение. В конкретния случай решението, чиято отмяна се иска, е последното и е влязло в сила на 11.11.2020 г. /деня на постановяването му, тъй като не подлежи на касационно обжалване/. Съгласно чл.60, ал.3 ГПК тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна е изтекъл на 11.02.2021 г. /четвъртък, присъствен ден/. Молбата за отмяна е подадена по пощата на 12.11.2021 г., тоест след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. Поради гореизложеното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, а на ответника- да се присъдят направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия