Определение № 388 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 337/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Ц. Ц., [населено място] срещу определение № 347/27.03.2012г., постановено по в.гр.д.№ 72/2012г., с което Русенският окръжен съд е отхвърлил молбата му по чл.248 ГПК за изменение на решение № 58/08.02.2012г. по в.гр.д.№ 72/12г. на Р. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Искане за присъждане на разноски по делото е заявено от настоящия частен жалбоподател в отговора на въззивната жалба. В протокола от проведено открито съдебно заседание на 07.02.2012г. се установява, че отговорът не е бил приложен към делото и копие от същия е депозиран от пълномощника - адв.П.. В молбата по чл.248 ГПК, както и в частната жалба, жалбоподателят твърди, че към отговора на въззивната жалба е бил приложен договор за правна защита, в който е посочено уговореното и платено адвокатско възнаграждение, предмет на искането на изменение на решението в частта за разноските. Видно от описаните в отговора приложения, към същият е било представено адвокатско пълномощно, но не и договор за правна защита, поради което твърдението на частния жалбоподател е недоказано. В този смисъл, страната, поискала присъждане на разноските не е представила доказателства за извършването им, поради което правилно същите не са възложени в тежест на противната страната. По тези съображения е неоснователно и искането по чл.248 ГПК, а обжалваното определение следва да се потвърди. На основание чл.81 ГПК и чл.80 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника разноските за настоящото производство в размер на 100 лв. по договор 17.05.2012г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд