Определение № 488 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4039/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от Р. И. С. против определение № 2179/27.06.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 2804/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 21794/30.03.2016 г., постановено по в.ч.гр. № 1652/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение от 16.02.2016 г., постановено по същото дело, като процесуално недопустима. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима. Пред Върховния касационен съд се обжалва определение на апелативен съд, постановено в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 във връзка с, ал. 1, т. 1 ГПК/ в посл.ред./. Съгласно посочената разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция - чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС - чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, инстанционният контрол е изчерпан - апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Съдебния акт на апелативен съд не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Поради изложеното подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.