Определение № 126 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2024 г.

ВАСШесто отделение08.01.2025 г.докладчик Десислава Стоева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №825 от 15.11.2024 г., постановено по административно дело №254/2024 г. по описа на Административен съд – Разград. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. П. А. от гр. Опака против Определение № 825 от 15.11.2024 г., постановено по адм.дело № 254/2024 г. по описа на Административен съд – Разград. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Търговище, в писмен отговор, оспорва частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Г. П. А. против уведомително писмо с изх. № 1023-25-19 #1 от 05.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, в което е посочено, че личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната от 09.11.2023 г., на основание ЕР №93328/17.11.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ- Търговище, е в размера по чл.98, ал.7 КСО, тъй като експертното решение е обжалвано. Предвид факта, че НЕЛК е отменил цитираното експертно решение на ТЕЛК и е върнал преписката, то личната пенсия е спряна от изплащане, считано от 25.03.2024 г. В писмото е упоменато, че след възобновяване на пенсията й и промяна на статуса в „активен пенсионер“, съответните действия по актуализиране на информацията за здравноосигурителния й статус ще бъдат предприети от ЦУ на НОИ- София в определения за това срок. Съдът е прекратил и производството по делото. Постановеното определение е правилно. Първоинстанционният съд надлежно е описал фактите от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните становища по тях. Обосновано, с оглед данните по делото, административният съд е приел, че уведомителното писмо с изх. № 1023-25-19 #1 от 05.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Обжалваното пред първоинстанционния съд писмо има изцяло уведомителен характер, представлява кореспонденция между субектите и не подлежи на съдебен контрол само по себе си. Писмото не притежава белезите на индивидуален административен акт и не засяга права и законни интереси на жалбоподателката. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, за правилен, което представлява и отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производство по обжалване. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

11