Определение № 2776 от 07.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1740/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. вр. чл.200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частни жалби, подадени от С. Василев, с адрес в гр. Благоевград и от К. Тилев, с адрес в гр. Сандански, приподписани от адвокат, срещу определение №1825/24.10.2023 г. по адм. дело №944/2023 г. на Административен съд - Благоевград, с което са отхвърлени жалбите им, против решение № 325/05.09.2023 г., постановено по преписка №128/2022 на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, искат отмяната му, връщане на преписката на КЗД за продължаване на процесуалните действия. Ответникът по частна жалба - КЗД, не взима становище. Частните жалби са процесуално допустими като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледани по същество частните жалби са основателни по част от наведените в тях доводи. За да постанови обжалваното определение, АС е изложил мотиви, че КЗД правилно е прекратила производството по преписката и е оставила без разглеждане сигналите на Василев и Тилев, тъй като не са отстранили нередовностите на жалбите си в дадения им срок. Определението е неправилно. В обжалваното определение липсват мотиви относно посочените в решението на КЗД фактически и правни основания за прекратяване на производството. Действително в решението на КЗД има изречение за нередовност на двата инициативни документа, но производство не е прекратено поради неотстраняване на нередовностите им, както е приел АС, което би било правното основание по чл. 52, ал.3 от Закона за защита от дискриминация, а поради наличие на основанията на чл.27, ал.2, т.5 и 6 АПК / предпоставки за допустимост на искането до административния орган/ във връзка с чл.117, ал.2 от КРБ във връзка с чл.70, ал.1 ЗЗДискр., които въобще не са обсъждани от АС. Не са обсъдени и фактическите основания в решението на КЗД относно наведени оплаквания за хулигански действия, представляващи престъпление по Наказателния кодекс, които са извън компетентността на КЗД и обстоятелства в компетентността на гражданския съд - невписване на двете посочени в сигналите сдружения в ТРРЮЛНЦ. Наличието или липсата на твърдените в решението на КЗД факти не могат да бъдат за пръв път установявани от настоящата инстанция предвид субсидиарно приложимата забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция по чл.220 АПК вр. чл. 236 АПК. Като не е обсъдил посочените в оспореното решение на КЗД фактически и правни основания за издаването му, АС е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение, налагащо отмяната на съдебния акт и връщане да делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за проверка законосъобразността на решението на КЗД на посочените в него фактически и правни основания. Воден от горното и на основание чл.236 АПК вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение