Определение № 5778 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3857/2024 г.

Производство по реда на глава тринадесета във вр. с чл. 160 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от представляващите „Сандоз Фармацевтично дружество д. д.“, учредено и съществуващо съгласно законите на Словения, с адрес на управление в Словения, 1000, Любляна “Веровшкова улица“, № 57, чрез процесуален представител адвокат, А. Цветкова от САК, срещу Определение № 2019 от 23.02.2024г. на Административен съд - София град по адм. дело № 977/2024г. в частта, с която се оставя жалбата им без разглеждане, поради просрочие и се прекратява производството по нея, подадена срещу Решение № НСР-32423/29.09.2023г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, съдържаща доводи за незаконосъобразност на решението. В останалата част, съдържаща доводи за нищожност на решението жалбата е администрирана за разглеждане по същество. Поддържа доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административно-производствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му в обжалваната част и се постанови разглеждане на жалбата по същество и в тази част. По така подадената частна жалба е постъпил отговор, изходящ от процесуален представител-юрисконсулт в Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, с възражения за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното определение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираното Решение № НСР-32423/29.09.2023г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. Доводите са за нищожност, респективно за незаконосъобразност на решението с искане за обявяване нищожността или отмяната му като незаконосъобразно. Съдът при изпълнение на разпоредите на чл. 149 и чл. 151 от АПК за редовност и допустимост на оспорването е приел, че жалбата в частта за незаконосъобразност на административния акт е просрочена. Установил, че се оспорва решение на НСЦРЛП, което е било оспорено по административен ред. Жалбата с приложенията е била изпратена на 13.10.2023г., постъпила в НСЦРЛП и получена в Комисията по прозрачност на 27.10.2023г. Установено е, и не се спори по факта, че КП има решение по жалбата на 22.11.2023г., с диспозитив за отхвърляне на жалбата на дружеството. Установено е, че решението с мотивите на КП е издадено на 15.01.2024г., като съдът е приел, че това е станало след изтичане на едномесечния срок за произнасяне и жалбата подадена на 25.01.2024г. е просрочена. Поради това е прекратил производството по жалбата, съдържаща доводи за незаконосъобразност на решението, като е приложил разпоредбите на чл. 149 АПК. Спорът с частната жалба е, че жалбата не е просрочена, тъй като е подадена в 14 дневния срок, считано от уведомяването на 15.01.2024г. като има и постановяване на решение от КП на 22.11.2023г. в рамките на едномесечния срок. За да се произнесе Върховен административен съд шесто отделение съобрази следното: Частната жалба е подадена 7-дневен срок, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Налице е хипотезата на оспорване на индивидуален административен акт по административен ред и пред съда в хипотезите на чл. 149 АПК. Разпоредбите предвиждат срокове за оспорване по чл. 149, ал. 1 - 14-дневен от съобщаването им. Според ал. 2 мълчалив отказ или мълчаливо съгласие могат да се оспорят в месечен срок от изтичане на срока за произнасяне, в който административният орган е длъжен да се произнесе. Според ал. 3 когато актът, мълчалив отказ или мълчаливо съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по – горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл- от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Оспорванията на административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничения във времето. Така цитирани разпоредбите налагат следните изводи към настоящият случай. Когато е оспорено решението на НСЦРЛП по административен ред пред КП жалбата е постъпила в КП на 27.10.2023г. Срокът за произнасяне е месечен и изтича на 27.11.2023г. Когато няма съобщение за издадено решение в месечния срок от 27.10.2023г. до 27.11.2023г. за дружеството възниква правото на оспорване в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, който започва да тече от 28.11.2023г. Дори да е имало решение на 22.11.2023г. на КП, то не е било доведено до знанието на обжалвалото дружество, поради което за него е налице ситуация, в която горестоящият орган не се произнася. Обстоятелството, че горестоящият орган се е произнесъл в месечния срок, но не е уведомил за това жалбоподателя в този срок, не променя фактическият и правен извод, че жалбоподателят следва да подаде жалба в 14 срок, считано от 28.11.2023г. вкл. Жалба е подадена в 14 дневен срок, но след уведомяване на дружеството на 10.01.2024г. за издаденото решение на КП. Дали в случая има решение с мотивите или има решение без мотиви на 22.11.2023г. е без значение за обстоятелството, че след 27.11.2023г. жалбоподателят като не е знаел за него/не е бил надлежно уведомен/, е следвало да упражни правото си на жалба за да бъде спазен срокът за обжалване на решението на НСЦРЛП. Разпоредбата на чл. 149, ал. 3 АПК посочва, че при обжалване по административен ред и горестоящият орган не се произнася в срок, срокът по ал. 1 тече, считано от крайната дата на която е следвало да се произнесе. При липса на жалба в този срок, последващите действия на горестоящият орган не подновяват срока за обжалване, както правилно е приел и съдът в обжалваното определение. Предвид изложеното определението в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение