Решение № 1907 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2011 г.

Решение № 1907 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна, подадена чрез процесуален представител - адв. Деяна Стефанова, против решение № 1443/14.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1024/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което са отменени решения с № 2876-3/29/15.12.2010 г.; 2878-3/29/15.12.2010 и 2842-3/29/15.12.2010 г. на ОбС - Варна, с които на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна - Никола Стоянов Джеров, Атанас Георгиев Стоянов и Петранка Стоянова Минчева, всички от град Варна, не са освободени от заплащане на дължимата за 2011 г. такса за битова отпадъци на имоти, подробно описани. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - Никола Стоянов Джеров, Атанас Георгиев Стоянов и Петранка Стоянова Минчева, в писмен отговор, депозиран от процесуалния им представител - адв. Ганчева, оспорват жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност а касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и при наличие на правен интерес от обжалване на решението, което е неблагоприятно за страната и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна са отменени решения с № 28760-3/29/15.12.2010 г.; 2878-3/29/15.12.2010 и 2842-3/29/15-12-2010 г. на ОбС - Варна, с които на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна - Никола Стоянов Джеров, Атанас Георгиев Стоянов и Петранка Стоянова Минчева, всички от град Варна, не са освободени от заплащане на дължимата за 2011 г. такса за битова отпадъци на имоти, подробно описани. Съдът е приел, че таксата за битови отпадъци /ТБО/ - е дължима в зависимост от реалното използване на услугата, което е в зависимост от генерирането на битови отпадъци в имота, поради което е направен изводът, че след като имотът не се използва от собственика/ползвателя и не генерира битови отпадъци, то услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" не се ползва и не се дължи такса. Решението е правилно. В чл. 9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. При наличие на такава нормативна регламентация, за лицето което е задължено за такса битови отпадъци се поражда възможността да заяви по определен начин (чрез декларация, уведомление и т. н.), че няма да ползва имота и въз основа на това да се освободи от задължението си за заплащане на таксата за съответната услуга. В конкретния случай към датата на подаване на молбите за освобождаване от заплащане на ТБО такава регламентация в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна не е съществувала. Едва с изменението й - в чл. 19, ал. 1 (в сила от 01.01.2011 г.) е предвиден реда на освобождаване от такса. Съгласно тази разпоредба, когато таксата (в частта на услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа") се определя според количеството на битовите отпадъци, задължените лица подават декларация в община Варна, дирекция "Местни данъци" в срок до 30 ноември на предходната година. Ето защо при липса на нормативна регламентация на реда за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци, след като общинският съвет по закон - чл. 8, ал. 5, вр. чл. 9 ЗМДТ, е бил длъжен да приеме такава регламентация, то при определяне на задължението на съответното лице, компетентният административен орган е следвало служебно да извърши проверка дали реално е ползвана услугата, дали са генерирани отпадъци от данъчнозадълженото лице, независимо, че по принцип в съответния район услугата се предоставя от общината и е било възможно да се ползва. Този извод се налага и съответства на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а именно: Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. А чл. 36, ал. 1 от АПК задължава административният орган да събира служебно доказателства. Обстоятелството, което е от значение за правилното решаване на административната преписка, е дали жалбоподателят е ползвал реално имота, за който се иска освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци. В случая, вместо да изпълни задълженията си, визирани в чл. 35 и чл. 36 от АПК, и да направи служебна проверка по случая с посочените в чл. 39 АПК начини и средства (обяснения, декларации на страните, заключение на вещо лице или проверка на място), административният орган се е задоволил единствено да констатира в решението си, че в преписката няма доказателства, от които да се установи, че имотът не се ползва реално, като тази констатация възпроизвежда констатацията на Комисията по "Бюджет и финанси" при община Варна. Нарушавайки разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат неговата отмяна - до какъвто извод правилно е стигнал първоинстанционният съд. Първоинстанционният извод за приложимост на забележката към заповед № 1846/26.10.2007 г. на кмета на Община Каварна е неправилен, но това няма решаващо значение за правилността на крайния извод на съда по съображения, които ще бъдат изложени по-долу. Въз основа на събраните по делото доказателства правилно е прието от фактическа страна, че през 2010 г. в имотите на жалбоподателите не са генерирани битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗМДТ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните от страната касационни основания за отмяна и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба - Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по същата сумата 100 лева, разноски за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение