Определение № 50017 от 08.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2474/2021 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Подадено е искане от адв. С. за изменение на решението, постановено по настоящето дело, в частта за разноските. В молбата си излага обстоятелства, че съдът неправилно е изчислил следващите се разноски, изразяващи се в дължимо възнаграждение за осъществено представителство на А. С. Й.. Излага подробни съображения, че основанието, прието между адвокат и страна в процеса, относно предоставянето на правна помощ, не може да се проверява от съда. Позовава се на съдебна практика, постановена в различни актове на ВКС. Решението на първоинстанционния Пловдивски окръжен съд било влязло в сила на 10.03.2020 г., но само по отношение на предявения от ищеца иск за имуществени вреди, присъдени му в размер на 2 058 лв, която сума е крайно недостатъчна за дължимите плащания към адвоката. Отделно от това, сумата, присъдена с невлязлото в сила осъдително съдебно решение била преведена в полза на ищеца „погрешно“ на 07.07.2020 г., както бил посочил адв. М. (процесуалният представител на ответника Гаранционен фонд). Договорът за правна защита и съдействие за безплатно процесуално представителство и защита на ищеца пред въззивната инстанция ПАС бил сключен на 22.06.2020 г., преди извършеното плащане. Договорът за представителство пред касационната инстанция бил от 13.10.2021 г. Това бил дълъг период, през който ищецът бил могъл да се разпореди с полученото обезщетение, с оглед множество предходни задължения към трети лица. Ищецът бил освободен от внасяне на държавни такси и разноски, както и предвид липсата на предпоставки за оказване на безплатна правна помощ, не била представяна и декларация за материалната му затрудненост към датата на съответното договаряне. Счита, че с оглед крайния изход на спора и увеличения размер на обезщетението за неимуществени вреди, следвало да се увеличат и възнагражденията както за първата, така и за въззивната инстанция. Следвало за касационната инстанция с оглед уважения материален интерес от 40 000 лв, да се заплати възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв в размер на 3 850 лв на адв. С.. За производството пред първата инстанция 2 226 лв, над присъдените вече 344 лв допълнително, както и за въззивната инстанция още 2 195,94 лв. Ответникът – Гаранционен фонд оспорва искането по чл. 248 от ГПК. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на допълнителни възнаграждения, над присъдените. Излага съображения, че лицето не е било материално затруднено. Моли да се измени решението в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата с правно основание чл. 248 от ГПК е подадена в предвидения от тази норма, срок, от легитимирано да иска изменението на решението в частта за разноските лице. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Следователно искането е допустимо. По отношение на грешното присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и с оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, след частична отмяна и присъждане на допълнително обезщетение на ищеца, настоящият съдебен състав намира следното: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно трайната практика на ВКС, така както е обективирана в множество актове, възнаграждение за адвокат, осъществил безплатна правна помощ, се присъжда с оглед изхода на спора. Касационно обжалване е допуснато в частта на въззивното съдебно решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска на А. С. Й. срещу Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал.1 ,т. 2 б. а от КЗ за разликата над 25 000 лв до 50 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С решение от 23.11.2023 г. по настоящето дело, касационната инстанция е присъдила обезщетение от допълнително 15 000 лв, над присъдените от въззивния съд. С определение от 27.10.2023 г. не е допуснато касационно обжалване в частта, обжалвана от Гаранционен фонд, а именно присъждане на обезщетение от 25 000 лв. Следователно на 27.10.2023 г. в тази част, решението е влязло в законна сила. Представителството е осъществено след тази дата. С определението по чл. 288 от ГПК не са присъдени разноски, като срокът за изменение на определението е изтекъл. Следователно за касационната инстанция може да се присъдят разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение само за тази част от въззивното решение, за която е допуснато касационно обжалване. От друга страна е прието в съдебното решение, че към момента на осъществяване на безплатната правна помощ в производство по чл. 290 от ГПК, решението на съда за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди частично е влязло в законна сила. Ищецът има вземане в размер на обезщетението за неимуществени вреди, следователно не може да се признае, че е материално затруднен и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв не се дължи на адв. С. възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция по реда на чл. 290 от ГПК. Твърдението, че е възможно въпреки това да има материални затруднения, поради наличие на предходни задължения, е хипотетично и недоказано. По отношение твърдението за неправилно определен размер на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно материалния интерес в размер на 50 000 лв, определен към момента на предоставяне на адвокатската защита, съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преди изменението на тази наредба от 04.11.2022 г. (когато са проведени заседания пред първоинстанционния и въззивния съд). Също така е съобразено, че могат да се присъдят разноски съобразно изхода на спора и промяна на решението на въззивния съд, като се отчетат направените разноски от страната, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представения списък пред въззивния съд от адв. С. размерът на претендираното възнаграждение за безплатна правна помощ е 2030 лв (л. 43 от въззивното дело). Пред първоинстанционния съд е представен списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочено, че се претендира определен от съда размер на адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е присъдил сумата от 1654,06 лв на адв. С. за осъществено процесуално представителство пред този съд, съразмерно на уважената част от иска, съобразно обжалваемия интерес. Касационната инстанция е присъдила съразмерно 344 лв над присъдените с първоинстанционното решение 1280 лв, общо 1624,00 лв. При посочено и дължимо възнаграждение съобразно общия размер на претендираното възнаграждение от 2 030 лв, не може да се приеме, че се дължат по-големи възнаграждения за въззивното и първоинстанционно производство. От значение за присъждане на адвокатско възнаграждение е имущественото състояние на лицето към момента на извършване на процесуалните действия. Съответно пред касационната инстанция, частично е разгледан иска, като преди това решението е влязло в законна сила относно 25 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди, съответно по-рано е влязло в сила за имуществени вреди. По изложените съображения не се дължи адвокатско възнаграждеине на адв. С. за касационното производство, присъдено е съразмерно на уважената част от иска адвокатско възнаграждение, съобразно посоченото в списъка по чл. 80 от ГПК за първоинстанционното и въззивното производство. Не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските и искането следва да се остави без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България