Определение № 4435 от 18.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3639/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение18.09.2026 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ решение № 384 от 17.06.2026 г. по гр. д. № 3639/2025 г. по описа на ВКС, III г. о., в частта на присъдените разноски, както следва: НАМАЛЯВА присъдените в полза на Община Велинград, Булстат[ЕИК], с адрес [населено място], ул. „Хан Аспарух“ № 35, разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции общо в размер на 1141.05 евро до сумата 900.68 евро. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Г. Х. Б., чрез пълномощника адв. С. С., за изменение на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 384 от 17.06.2026 г., в частта за разноските, а именно по отношение на присъдените в тежест на Г. Х. Б. разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 240.37 евро, разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 336.52 евро, както и присъдените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 564.16 евро. Изложени са подробни съображения за недоказаност на извършения разход за адвокатско възнаграждение. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна Община Велинград, представлявана от кмета д-р К. К., която в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Д. С., изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С постановеното решение № 384 от 17.06.2026 г. по гр. д. № 3639/2025 г. по описа на ВКС, III г. о. е отменено въззивно решение № 207 от 20.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 227/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, с която е потвърдено решение № 443 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 765/2024 г. по описа на Районен съд - Велинград, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв., че Община Велинград дължи на адв. Г. Х. Б. от АК – Пловдив сумата в размер над 360 лева (равняващи се на 184.07 евро) до пълния предявен размер 6026,84 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 1273/2013 г. по описа на Районен съд - Велинград, определено с решение № 141 от 13.03.2024 г. на Адвокатски съвет - Пловдив по протокол № 7 от 13.03.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2024 г., до изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 230 от 09.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 428/2024 г. по описа на Районен съд - Велинград, в частта, в която Община Велинград е осъдена да заплати на Г. Х. Б. разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство за държавна такса за разликата над 20.21 лева (равняващи се на 10.33 евро), както и в частта, с която Община Велинград е осъдена да заплати на адв. С. С. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за разликата над 115.79 лева (равняващи се на 59.20 евро) за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, като вместо това е отхвърлен предявения от Г. Х. Б. против Община Велинград иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв. – за съществуване на вземане от дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 1273/2013 г. на Районен съд - Велинград, определено с решение № 141 от 13.03.2024 г. на Адвокатски съвет – Пловдив по протокол № 7/13.03.2024 г., за разликата над 360 лева (равняващи се на 184.07 евро) до пълния предявен размер от 10 068.46 лева, ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 230 от 09.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 428/2024 г. на Районен съд - Велинград и е поставено в сила въззивно решение № 207 от 20.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 227/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, в останалата част. На основание чл. 81 ГПК, с оглед изхода на делото Г. Х. Б. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Община Велинград сумата 130.32 евро – разноски за държавна такса за въззивното и касационното производство, както и сумата от 1141.05 евро – разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции и Община Велинград е осъдена да заплати на адв. С. И. С. от АК – Пловдив сумата от 24.04 евро – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца в касационното производство. Искането на молителя е частично основателно. Разноски не се следват на Община Велинград за заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Процесуалният представител адв. П. Г. двукратно е представил сключения между страните договор за правна помощ и съдействие по делото № 661 от 12.07.2014 г. с договорено възнаграждение в размер на 500 лева, платимо по банков път, съгласно IV от договора, но приложеното платежно се отнася към договор № 662 от 12.07.2014 г., по друго дело – гр. д. № 766/2024 г. по описа на Районен съд - Велинград. В останалата част, касателно адвокатските възнаграждения за въззивната и за касационната инстанция, искането на молителя е неоснователно. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при уговорено заплащане по банков път плащането на сумата следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, които удостоверяват извършването му. В случая касаторът-ответник в производството е представил договори за правна помощ и съдействие за всяка една инстанция, съответни фактури и платежни нареждания за заплащане на договорените хонорари по банковата сметка на адв. П. Г., както ги е описал в списъците си по чл. 80 ГПК. Същите са приети от съда, като документи, удостоверяващи договарянето и изплащането на адвокатските възнаграждения от Община Велинград на адвоката. Въпросът за разноските е част от състезателността на процеса, която следва да се развие до приключване на последното заседание пред съответната инстанция. Наведените в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК възражения за вероятна отменимост на нарежданията от ползвателя на платежни услуги – ответната Община, както и всички други възражения, които е имал срещу разноските, ищецът е следвало да заяви, своевременно до приключване на последното заседание. Предвид изложеното, решението следва да се измени по молбата Г. Х. Б. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като присъдените в полза на Община Велинград разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции общо в размер на 1141.05 евро, следва да се намалят до сумата 900.68 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение