Решение № 8246 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 917/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сдружение „Спортен клуб по баскетбол Перущица“ с ЕИК 115325100, гр. Перущица, обл. Пловдив (Сдружението) срещу Решение № 5887 от 30.06.2025 г. на Административен съд - Пловдив по административно дело № 989/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Сдружението срещу Решение № ФК-2024-364 от 18.01.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) е определена финансова корекция в размер на 100% върху допустимите, засегнати от нарушението разходите засегнати от нарушението разходи по разходооправдателен документ (РОД) „Фактура 0000000948 от 13.09.2019 (Изпълнител) ЕИК 175357355 М 2 ДИЗАЙН ЕООД”, отчетен в бюджетен ред II.5.2 „Изработване на интернет страница - 1 бр.”, както и на отчетените непреки разходи по РОД „Друг ИМП 1 от 15.10.2019 (Бенефициент) ЕИК 115325100 Спортен клуб по баскетбол - Перущица“, отчетен в бюджетен ред № V.15.1 „Разходи за организация и управление на проекта и изработка на информационна табела 1 бр.”, представляващо нередност по т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.; Наредбата за посочване на нередности). Касаторът счита решението за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно се е съобразил вече установени с влезли в сила съдебни решения положения, че е установена липса на основания за определяне на финансова корекция и точното и пълно изпълнение на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Сочи, че отново е налице смесване на производствата по установяване на нередност и верификация на разходите, което е недопустимо. Подробно разглежда основанията за допустимост на разходите по чл. 57 ЗУСЕФСУ и изпълнението на дейност – „Дейности по разработването на механизми и инструментариум за граждански мониторинг върху действията, решенията, политиките и законодателството, провеждани от държавата“ като обосновава, че целта на дейността е постигната чрез разработването на интернет страница с технически характеристики и задължителни елементи, които създават ефективен механизъм за взаимодействие между местната власт и гражданите, осигурявайки публичност и прозрачност, популяризиране на добри практики, модели за функциониране на консултативни органи и онлайн форми на гражданско участие, ефективен дискусионен форум и възможност за регистрация на граждани. Интернет страницата се поддържа и работи ефективно, което е доказано от заключението на вещото лице, което е прието и не е оспорено, поради което счита, че не са налице основания, обуславящи нито отказа за верификация по чл. 57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ, нито основанието за финансова корекция по чл. 64, ал.1 от същия закон. Счита за неправилен и извода на съда, че оспореният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, предвид че няма данни в акта да са обсъдени от неговия издател подробните възражение и дадената допълнителна информация от бенефициера. Обсъждането на възраженията е съществен елемент от процедурата по издаването на административен акт и неспазването му винаги води до незаконосъобразност на последния. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на оспорения акт за определяне на финансова корекция. Претендира разноски за всички инстанции съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Касаторът се представлява от адв. П. Павлова от Адвокатска колегия - Пловдив. Ответникът по касационната жалба – Ръководителят на Управляващия орган по Оперативна програма „Добро управление“ в писмен отговор и съдебно заседание ангажира становище за неоснователност на жалбата. Иска съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд – Пловдив е Решение № ФК-2024-364 от 18.01.2024 г. на ръководителя на Оперативна програма „Добро управление“, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция в размер на 100% върху допустимите, засегнати от нарушението разходите по фактура №948/13.09.20219 г. на изпълнител „М 2 Дизайн ЕООД, както и непреки разходи по разходно оправдателен документ „Друг ИМП 1 от 15.10.2019 г. на Сдружението, представляващо нередност по т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности. Съдът установява, че Сдружението е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с peг. № BG05SFOP001-2.009-0146 от 04.02.2019 г. за изпълнение на проект „Превръщането и утвърждаването на гражданския контрол в реален и значим фактор за развитието и модернизацията на община Перущица“. Изброява основните дейности (т.5) по договора и заложените в него индикатори (т. 6) за изпълнение на дейности и постигане на целите. Въз основа на събраните доказателства и осигурената допълнителна възможност на жалбоподателя да представи такива съдът приема, че последният е изработил единствено интернет страница, което е относимо към дейността по т. 5, подт. 5.2 от административния договор, но не е изпълнил нито един от заложените индикатори по т. 6 от договора, тъй като не е представил доказателства за изпълнени на дейността по т. 5, подт.5.1 за извършване на проучвания на добри практики и разработването на анализи, методики и модели, свързани с подобряване на гражданското участие в процесите на формиране, изпълнение и монитринг на политики и законодателство. Не е представил посочения в отчета договор с изпълнител от 23.09.2020 г., поради което приема, че изпълнението на дейността не е доказано, съответно и свързания с нея индикатор. Сочи, че самият бенефициер е отчел в окончаталния си технически отчет стойност за периода по индикатор в т. 6, подт. 6.2, 6.3 и 6.4 от административния договор нула (0). По отчета на бенефициера само по индикатор по т. 6, подт. 6.1. „Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“ е отчетена стойност 1, но въпреки това съдът приема, предвид че бенефициерът не е имал партньори и този индикатор е неизпълнен. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Съдът приема, че няма изпълнение по описаните в административния договор индикатори, поради което е доказана нередността, за която е определена финансовата корекция. Анализира всички елементи от фактическия състав на нередността, приема че те са доказани и нередността е правилно квалифицирана и за нея законосъобразно е определена финансова корекция. Въз основа на всичко изложено Административен съд - Пловдив прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано във връзка с Решение № 4884/13.05.2025 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 9974/2024 г. с което отменено Решение № 7210/15.08.2024 г. на Административен съд – Пловдив и делото е върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Върховен административен съд с Решение № 4884/13.05.2025 г., постановява връщане на делото за нова разглеждане, тъй като при първото разглеждане на спора по законосъобразността на Решение № ФК-2024-364 от 18.01.2024 г. на ръководителя на Оперативна програма „Добро управление“, Административен съд – Пловдив неправилно е приел, че оспореният административен акт противоречи на влезли в сила съдебни решения. Касационната инстанция, изрично отбелязва, че „процесният административен акт не противоречи на влязло в сила съдебно решение, тъй като в предходното съдебно решение, с което е отменен акт за определяне на финансова корекция, единствено е прието, че актът е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и по конкретно налице е смесване на производствата по верификация и по определяне на финансова корекция“, а съдът „не е изложил съображения относно компетентността на издателя на акта, относно спазването на установената в закона форма на акта, както и на процесуалните правила. Липсват мотиви и относно това дали е извършено от възложителя констатираните от ръководителя на УО нарушение, както и дали същото правилно е квалифицирано като нередност от страна на административния орган“. Именно последното са указанията на касационната инстанция, които са били задължителни за първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Неоснователен в тази връзка е доводът на касатора, че съдът не е изпълнил указанията за дадени с Решение № 4884/13.05.2025 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 9974/2024 г. и не е съобрази установявания по други влезли в сила съдебни решения, които са свързани със спорното право. Напротив, още Върховният административен съд с Решение № 4884/13.05.2025 г. по дело № 9974/2024 г. е установил, че предходните съдебни решения не препятстват правото на административния орган да постанови нов административен акт за определяне на финансова корекция, тъй като производството по верификация и за определяне на финансова корекция са отделни, а няма съдебен акт, с който по същество да е прието, че всички индикатори по административния договор са изпълнени. Описаната нередност следва да бъде доказана при съдебния контрол, за да се прецени дали е налице основание за определяне на финансова корекция и точно защото Административен съд – Пловдив при първото разглеждане на спора не е установил това, делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора, съдът е дал допълнителна възможност на страните да представят доказателства в подкрепа на защитаваните от тях тези. Настоящият касатор не е представил доказателства за всички факти и обстоятелства, на които основава защитната си теза, поради което съдът правилно при липсата на доказателства е приел съответни факти и обстоятелства за не доказани. Съдът е анализирал всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил обосновани изводи относно компетентността на издателя на акта, спазването на установената в закона форма на акта, административнопроизводствените правила и материалния закон и неговата цел. С оглед посоченото не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдът е изложил мотиви във връзка с всички основания за оспорване на административния акт за определена на финансова корекция, а доколко последните са правилни и обосновани е въпрос по същество, а не спазване на съдопроизводствените правила. Следователно доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Споделят се напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Националният законодател е дефинирал лимитативно основанията за определяне на финансова корекция в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Органът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ – неизпълнение на одобрените индикатори: Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „индикатори“. Поради това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ № 883) съдържанието на понятието "индикатор" следва да се определи според смисъла му в общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 "индикатор" е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това значи, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Правилно съдът приема, че одобрените индикатори, са описани в т. 6 от административния договор и изпълнението на всеки един от тях следва да бъде доказано при отчитането на изпълнението на договора. Оспореният административен акт е мотивиран от фактическа страна със следните установявания на административния орган: По т. 3. „Индикатори“ е отчетено следното изпълнение на заложените индикатори (от окончателния технически доклад): Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации - отчетена е стойност за периода на отчета 1 и стойност с натрупване 1, при заложена по договор 1 (чл. 6.1 от административния договор и т. 8. „Индикатори“ от формуляра за кандидатстване (ФК), Приложение № 1 към административния договор). Като източник на информация, потвърждаваща отчетеното изпълнение е посочено: финален отчет, междинни отчети, справки с микроданни, списъци с участници, анализи и разработки и снимков материал; Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията - отчетена е стойност за периода на отчета 0 и стойност с натрупване 0, при заложена по договор 2 (чл. 6.3 от административния договор и т. 8. „Индикатори“ от ФК). Като източник на информация, потвърждаваща отчетеното изпълнение е посочено: финален отчет и изпълнение на Дейност 1; Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики — отчетена е стойност за периода на отчета 0 и обща стойност с натрупване 0, при заложена по договор 3 (чл. 6.2 от административния договор и т. 8. „Индикатори“ от ФК). Като източник за информация е посочено: финален отчет, изпълнение на дейности 1 и 2; Брой проведени информационни кампании - отчетена е стойност за периода на отчета 0 и стойност с натрупване 0, при заложена по договор 10 по чл.6.4 от административния договор и т. 8. „Индикатори“ от ФК). Като източник на информация е посочено: финален отчет и изпълнение на Дейност“. Правилно съдът установява, че самият бенефициер в окончателния си технически отчет сочи стойност 0 (нула) по отношение на заложените индикатори в т. 6, подт. 6.2, 6.3 и 6.4 от административния договор, а доказателства които да установяват изпълнението им не са представени. Основаният довод в касационната жалба е се отнася до изпълнението на дейност 2 - Дейности по разработването на механизми и инструментариум за граждански мониторинг върху действията, решенията, политиките и законодателството, провеждани от държавата“, като се сочи че съдът не е отчел че дейността е изпълнена чрез разработването и продължаващато функциониране на интернет страница, която постига целите на дейността Доводът е неоснователен. Преди всичко съдът прима, че бенефициерет е изработил „единствено интренет страница“, относима към посочената дейност, но счита че въпреки това не е изпълнил заложените в административния договор индикатори, които административният орган сочи като факти, обосноваващи нередността. Правилен е изводът на съда, че не се доказва изпълнение на одобрените индикатори, с които административния орган мотивира установената нередност. Оспореният акт не е мотивиран с неизпълнение на дейност 2, а с неизпълнение на заложените в административния договор индикатори. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ – финансовата подкрепа със средства от европейските фондове може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Има ясно посочени четири индикатора ( т. 6, подт. От 61 до 6.4) в административния договор, в всеки от тях има определена целева стойност, която не е изпълнена изобщо по индикатори по подт. 6.2, 6.3 и 6.4, поради което правилно съдът приема, че фактическото основание, обосноваващо установената нередност е доказано. Правилен е и изводът на съда, че при тези факти административния орган точно е издирил и приложил материалния закон като е издал акта си на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Правилен е и изводът му, че финансовата корекция е определена законосъобразно съгласно т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, а именно "когато изпълнението на одобрените по проекта индикатори е под 45 на сто – размерът на финансовата корекция е 100 на сто. ". В случая се доказва неизпълнение на три от четирите, одобрени индикатора, като изпълнението е 0 (нула). Неоснователен е и доводът, че съдът не е отчел същественото нарушение на административнопроизводстваните правила при издаване на оспорения акт – необсъждане на всички възражения и доказателства, представени преди издаването на акта. Преди всичко следва да се отбележи, че съдът точно е установил че след получаване на уведомлението за установена нередност и предстоящото издаване на акт за определяне на финансова корекция за нея от 20.12.2023 г. бенефициерът не е представил възражение по констатираното нарушение в указания му срок, поради което административният орган не е имал задължение да обсъжда такова. Направените от съда изводи съответстват на закона и събраните доказателства по делото, поради което са правилни и обосновани. Неоснователен е доводът за смесване на производството по верифекиция на разходи и определена на финансова корекция. Преди всичко този довод е бил обсъден още в Решение № 4884/13.05.2025 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 9974/2024 г. и е намелен за неоснователен. В оспорения акт няма данни за смесване на производствата, обстоятелството, че административния орган се позовава на писмени доказателства, които бенефициера му е предоставил в производството по верификация, не представлява смесване на производствата. Административният орган може да ползва всички събрани от него доказателства, за да обоснове всеки издаден от него акт. В случая ясно е посочено в оспорения акт, въз основа на какви доказателства издателят на акта е направил фактическите си изводи, осигурена е възможност на бенефициера да ангажира и нови доказателства и да вземе отношение по констатираната нередност – бил е уведомен за нея и за предстоящото определяне на финансова корекция, поради което правилен е изводът на съда че няма нарушение на административнопроизводствените правила, включително смесване на различни административни производства. Не следва да се обсъждат доводите на касатора относно допустимостта на разходите по чл. 57 ЗСЕФСУ и дейност 2 по договора, тъй като оспорения акт не е издаден на тава основание. Обстоятелството, че има влязло в сила съдебно решение, с което е отменен отказ за верификация на тези разходи, съответства на прието от съда, че тази дейност е извършена чрез разработването на интернет страница, но последното само по себе си не доказва изпълнение на одобрените индикатори. Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът е направил, въз основа на точно установени факти по делото, правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган издател на оспорения акт следва да се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение