Определение № 1204 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 665/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 вр. чл.154а, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. В. Н., чрез процесуален представител, против протоколно определение №11112 от 10.12.2025г., постановено по адм. дело №2066/2025г. по описа на Административен съд-Бургас/АС-Бургас/. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като не са налице предпоставките за спиране, визирани в чл.154а, ал.1, т.8 АПК. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения излага в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът в настоящото производство – „Сити кеш“ООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба, и моли да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество и предвид извършената служебна проверка на осн. чл.218, ал.2 АПК е основателна. С обжалваното определение на осн. чл.154а, ал.1, т.8 АПК, АС-Бургас е спрял производството по делото до произнасяне с окончателен съдебен акт по отправеното преюдициално запитване съм Съда на Европейския съюз /СЕС/, с определение №11385 от 21.10.2025г.- по административно дело №1643 от 2025г. по описа на Административен съда-Варна /АС-Варна/. Производството пред първостепенния съд е инициирано по жалба на А. В. Н., против изричен отказ за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни на „Сити кеш“ООД, обективиран в писмо с дата 15.10.2025г., изпратено по електронен път до Адвокат Русинов-. пълномощник на А. В. Н. на ел. поща [интернет адрес]@gmаil.com, с издател В. Н. В.. За да спре производството по делото АС-Бургас е приел, че пред СЕС е образувано дело №С-676/25 по отправено преюдициално запитване на АС-Варна, и по-конкретно в т.3 от същото отправеното преюдициално запитване се отнася до задължението на администратора „към лични данни“, включително за предоставяне на копие от материалните носители, като в същата точка не е указано, че непременно става въпрос за приключили производства от облигационния характер между същите страни. Според съда целта на отправеното преюдициално запитване е тълкуване на норми по отношение съблюдаване правата на субектите и защитата на техните лични данни, като меродавното в случая и основаната цел на това запитване е дали същите документи следва да бъдат изпращани, при положение, че молителят вече разполага с тях, като обстоятелството дали са приключили облигационни правоотношения не е определящо в случая, а въобще взаимоотношенията между страните по повод защитата на тези лични данни, което ставало ясно от текста на самите въпроси и конкретно т.3 от същото запитване. Съдът, предвид съдържанието на т.3 от запитването, както и от следващите точки в запитването е приел за очевидна връзката на поставените въпроси със спора по съдебното производство по адм.д.№2066/2025г., по което се оспорва отказ именно да се предоставят договора в цялост и съпътстващите го документи. В обобщение АС-Бургас е намерил, че отправеното преюдициално запитване и произнасянето на СЕС има пряко отношение към предмета делото и очевидно са налице предпоставките на чл.154а, ал.1, т.8 АПК, защото отговора на въпросите от страна на запитаната юрисдикция и направеното от СЕС задължително тълкуване на приложимата нормативна уредба по защита на личните данни и упражняване правата на субектите в тази връзка несъмнено ще има отражение за изхода на производството пред АС-Бургас. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че към датата на постановяване на обжалваното определение пред Съда на Европейския съюз е висящо дело №С-676/25, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд-Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм.д.№1643/2025г. по описа на същия съд. Решението по дело №С-676/25 ще е задължително за всички национални съдилища в Европейския съюз, но при преглед на формулираните въпроси от запитващия съд - АС-Варна, не се установява същите да са от значение за конкретния правен спор пред АС-Бургас, т.е. изхода от цитираното по-горе дело на СЕС не обуславя изхода на спора по дело №2066/2025г. на АС-Бургас. В процесния казус с молба от 13.12.2024г. с правно основание чл.37б ЗЗЛД, А. Н., чрез адвокат Н. Русинов е поискал от „Сити кеш“ООД в качеството му на администратор на лични данни, да му предостави копие от договора за кредит, сключен с Н., по силата на който дружеството му е предоставило заем, ведно с всички съпътстващи договора документи. В молбата изрично е заявено, че исканите документи са носители на лични данни на Н. и съответно тези данни се обработват на основание сключените облигационни отношения между страните, а искането е направено в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета, и с цел проверка законността на обработване на данните. Правният въпрос, релевантен за конкретния правен спор предвид направеното запитване, и съдържанието на писмо с дата 15.10.2025г. е задължен ли е администратора на лични данни при упражняване правото на субекта на данни по чл.15 ОРЗД, да предостави на субекта на данни, при изрично заявление от негова страна, на копие от личните данни на този субект, които данни са в процес на обработване от администратора, в хипотеза на искане за предоставяне на документ в цялост, съдържащ лични данни на субекта, дори когато такъв документ в съответния вид е притежание на субекта. Отговори на тези въпроси се съдържат в приложимите разпоредби на чл.4, чл.12, чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително Съображения 26, 58, 60, 63. По спорния за производството пред АС-Бургас въпрос е налице и съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение на съда от 04 май 2003г. по дело С-487/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) с акт от 9 август 2021 г., постъпил в Съда на 9 август 2021 г., в рамките на производство по дело F.F. срещу Цsterreichische Datenschutzbehцrde, (ECLI:EU:C:2023:369), Решение на съда от 26 октомври 2003г. по дело С-307/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 29 март 2022 г., постъпил в Съда на 10 май 2022 г., в рамките на производство по дело FT срещу DW ( ECLI:EU:C:2023:811), като и в други актове на СЕС. Същевременно при прочит на поставените от АС-Варна въпроси по преюдициалното запитване, включително цитираната от АС-Бургас т.3, е видно, че контекста и спецификата на казуса пред АС-Варна касае хипотеза на достъп и преносимост на лични данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за специфични цели- за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, във вр. със задължението на администратора на лични данни да предостави освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, но при определено условие, касаещо сключването на този договор. Интересно е да се изследват мотивите на АС-Варна за отправеното от преюдициално запитване, в цялостния контекст на спорните въпроси по конкретния казус, предмет на разрешаване от този съд, с оглед възможностите или нежеланието на АС-Варна да извършва собствено тълкуване на приложимото право, включително правото на ЕС, но това не е задача на настоящия съдебен състав. Налага се извод, че дори да се приеме, че поставените от АС-Варна въпроси са частично относими към правните въпроси релевантни за конкретния правен спор пред АС-Бургас, то разрешение на тези въпроси е налице в приложимата материалноправна уредба и относимата съдебна практика, а висящото пред Съда на Европейския съюз дело №С-676/25, не може да бъде определено като обуславящо за разрешаване на спора по а.д. №2006/2025г. на АС-Бургас. Не се установява препятствие за прилагане от едноличния състав на АС-Бургас на независимото съдийско мислене и съответно убеждение, съобразно приложимите материалноправни норми при решаване на спора. Предвид приложеното настоящият състав приема, че първостепенния съд неправилно е спрял на основание чл.154а, т.8 АПК съдебното производство до приключване на дело С-676/2025 на СЕС. Липсва хипотеза на преюдициалност между инициирано от АС-Варна дело, висящо пред СЕС и адм. дело №2066/2025г. по описа на Административен съд-Бургас, обуславяща приложението на чл. 154а ал. 1, т. 8 АПК. Обжалваното определение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК трябва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе АС-Бургас при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение