Решение № 5960 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1246 от 12.01.2026г., постановено по адм. дело № 8658/2025г., Административен съд София град, III-то отделение, трети състав, е отменил по жалба на С. Е. Ч., [ЕГН] Решение № 2153-21-227 от 25.07.25г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на С. Е. Ч. срещу разпореждане [номер]/40/ от 20.05.2025 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“ и е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-София град за произнасяне по същество по Заявление вх.№ 2113-21- 1817 от 07.04.2025 г. при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, в 14-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директор на ТП на НОИ – София чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт К. Първанов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и да реши спора по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответницата по касационната жалба С. Е. Ч. от гр.София взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отменил по жалба на С. Е. Ч., [ЕГН] Решение № 2153-21-227 от 25.07.25г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на С. Е. Ч. срещу разпореждане [номер]/40/ от 20.05.2025 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-София град за произнасяне по същество по Заявление вх.№ 2113-21- 1817 от 07.04.2025 г. при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, в 14-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по издаване на процесните разпореждане и решение. Прието е, че последните са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма, съдържат фактически правни основания, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е приел, че между страните по делото са спорни два въпроса – зачита ли се времето за отглеждане на малко дете за осигурителен стаж и следва ли да бъде зачетено за трудов стаж времето, през което лицето е упражнявало дейност като едноличен търговец. По отношение на първия спорен въпрос в решението са изложени мотиви в следния смисъл: 1. Длъжностното лице неправилно не е зачело времето за отглеждане на малко дете, приемайки, че това време се зачита за осигурителен стаж, но този стаж не е действителен стаж по смисъла на §1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като не е време, изслужено по трудово или служебно правоотношение, не е време на работа по друго правоотношение, за което лицето да е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, нито е време, през което е упражнявана трудова дейност, за която жалбоподателката да е подлежала на задължително осигуряване за своя сметка и да е внесла дължимите осигурителни вноски. 2. Това е така, тъй като легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015г. не цели отпадане на правото на зачитане майчинството за трудов и осигурителен стаж, както и действителен стаж, поради което процесните периоди следва да бъдат зачетени за такъв. 3. Незачитане на периодите на майчинство като действителен осигурителен стаж противоречи и на Конституцията, регламентираща закрила на майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права, като такива съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2/04.04.2006г. по к. дело № 9/2005г. на Конституционен съд на Република България. В т.см. е и относимата съдебна практика, обобщена в Решение № 5696 от 02.06.2025г. по адм.д. № 395 по описа на ВАС за 2025г. По отношение на втория спорен въпрос първоинстанционният съд е приел следното: 1. Прието е, че жалбата се явява основателна и в тази й част, но по съображения различни от изложеното в нея. 2. Посочено е, че съгласно §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, на която разпоредба се позовава и жалбоподателката, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. 3. Решаващият съд е приел че за претендирания период на трудов стаж като управител на ЕТ „Интеркомплект – С. Червенякова“ са относими разпоредбите на Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 3 юли 1992 г., отм. с § 1, т. 2 от заключителните разпоредби на Постановление № 30 на Министерския съвет от 10 март 2000 г. Възпроизведена е правната рамка на осигуряването, като са цитирани относимите разпоредби на чл.1,3, 5 и 10 от наредбата. Посочено, че в Инструкция № 1 от 9 декември 1996г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, е посочено, че осигурителите и самоосигуряващите се лица представят в районните управления „Социално осигуряване“ декларации по образец относно трудовия стаж, осигурителния доход и осигурителните вноски (чл. 2). 4. При така изложената правна рамка решаващият съд е направил извод, че по отношение едноличните търговци законодателят е предвидил особен ред за деклариране и удостоверяване на осигурителният стаж и доход; същите са задължени да декларират в съответното районно управление „Социално осигуряване” началото и всяка промяна на извършваната от тях трудова дейност и да удостоверяват придобитите от тях стаж и доход със заверени осигурителни книжки. Прието е, че с оглед императивния характер на нормите, че от жалбоподателката правилно е изискана заверена осигурителна книжка за времето, през което като ЕТ е била самоосигуряващо се лице. 5. В продължение административният съд е приел, че след като такава книжка не е представена, административният орган е бил длъжен са предприеме действия по служебното удостоверяване на спорния период, като изиска съответните документи, и след като не е извършил това, органът е постановил отказ при неизяснена фактическа обстановка. Направен е краен извод, че постановеният отказ е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в несъответствие с целта на закона, което обосновава необходимостта от негова отмяна и връщане на преписката на органа за ново произнасяне съобразно указанията, дадените в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Решението на Административен съд София град e правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТП на НОИ против решението на Административен съд – София град се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Поддържат се оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон по отношение на приетото от първоинстанционния съд, че периодите на майчинство следва да се зачитат като действителен осигурителен стаж. Поддържат се и оплаквания, че неправилно административният съд е приел, че административният орган следва да събира служебно доказателства относно осигурителния стаж на лицето като едноличен търговец, тъй като чл.41 НПОС изисква осигурителният стаж на самоосигураващите се лица, работещи без трудово правоотношение и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговските дружества, да се установява с осигурителна книжка, в която е посочено времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че ответницата по касация С. Ч. със заявление № 2113 – 21 – 1817 от 07.04.2025г. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане [номер]/40/ от 20.05.2025 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“ е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на пенсията при условията на чл.68,ал.1 и 2 КСО е прието, че лицето няма изискуемия стаж от 36г. и 8м., а за пенсия при условията на чл.67,ал.3 КСО няма действителен стаж от 15 години. С оспореното Решение № 2153-21-227 от 25.07.25г. директорът на ТП на НОИ София град е потвърдил разпореждането. Изложени са мотиви, че действителният стаж на жалбоподателката е 13 години и четири дни, като времето от две години и шест дни за отглеждане на малко дете правилно не е зачетен като действителен стаж и не са налице условията на чл. 68,ал.3 КСО за отпускане на пенсия. По отношение на отказа за пенсия при условията на чл.68,ал.1 и 2 КСО са изложени мотиви, че установяването на осигурителния стаж на лицето като управител на ЕТ „Интеркомплект – С. Червенякова“ следва да бъде установен чрез заверена осигурителна книжка съгласно изискванията на разпоредбите на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, каквато книжка не е представена от заявителката. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издаденото решение е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд като обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на закона. В допълнение и в отговор на касационните доводи следва да бъде посочено следното: Направените в касационната жалба доводи за незачитане на процесния осигурителен стаж като "действителен" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) са неоснователни. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО в актуалната ѝ редакция дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В настоящия случай осигурителният стаж за периодите на майчинство, който не е признат за действителен за целите на осигурителното правоотношение, е за времето от от 01.01.1989г. до 07.01.1991г. поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Според разпоредбата на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. През посочените периоди е била в сила Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж в сила от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите (ЗП). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.) и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца е предвидено, че времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени - майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът му се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Съгласно разпоредбата на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 51 от 1984 г.) времето, през което майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, отглеждат дете до навършване на 3-годишна възраст, се зачита за трудов стаж. Понастоящем в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Върховният административен съд е последователен в практиката си и приема, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, като такова право през посочените периоди е признато и на неработещата майка. Както правилно е приел първоинстанционият съд, незачитането на периода на майчинство като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията (в този смисъл е и константната практика на ВАС). По отношение на втората група оплаквания, свързани с установяване на осигурителния стаж на лицето като управител на ЕТ „Интеркомплект – С. Червенякова“, следва да бъде посочено следното: Нормата на чл.35 АПК поражда задължения за административния орган да издаде индивидуалния административен акт при изяснена фактическа обстановка, така че няма пречка при новото разглеждане административният орган да събере служебно доказателства относно наличие на осигурителен стаж на лицето като управител на едноличен търговец. В тази насока обаче следва да се има предвид, че принципно както нормата на чл. 41,ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /за времето след 01.01.2000г./, така и нормата на чл.10,ал.1 от отменената Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, изискват установяването на осигурителния стаж чрез осигурителни книжки, заверени по съответния ред. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение и е отменил същото с връщане на преписката на административния орган, Административен съд – София град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,