Определение № 431 от 05.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 420/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е разпореждане от 9.05.2012г., постановено по гр.дело №1905/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, с което е отхвърлена молбата на Сдружение “Н.” [населено място] за издаването на изпълнителен лист за сумата от 2708 лв. представляваща разноски по делото присъдени с решение 1602/21.03.2011г. на Софийския апелативен съд както и сумата от 5лв. ДТ. Жалбоподателят Сдружение “Н.” иска отмяна на разпореждането като неправилно като извежда аргументите си от разпоредбите на чл.404, т.1 и чл. 236, ал.1, т.6 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 405 ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове, а в чл. 404, т. 1 ГПК е посочено, че подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. В случая в ъззивното решение на САС, въз основа на което се иска издаването на изпълнителен лист за присъдените в полза на С. разноски и ДТ е обжалвано с касационна жалба на ищеца Б. С. от 22.11.2011г., поради което не е влязло в сила. Разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, която придава характер на изпълнително основ ание на невлезлите в сила осъдителни въззивни решения, има предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор. В предметния й обхват не са включени решенията, имащи характер на определение в тази част, с които е разрешен въпросът за разноските по производството. Те подлежат на принудително изпълнение в случай, че са влезли в сила - чл. 404, т. 1, предл. 1 ГПК. Д., че решението в частта за разноските няма характер на определение и също подлежи на принудително изпълнение, макар и да не е влязло в сила, не намира опора в закона и не може да бъде споделена. Това разграничение е ясно направено в чл.248 ГПК. Обжалваното разпореждане като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение