Определение № 5916 от 17.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4771/2025 г.

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ю. Г. К., действаща чрез адвокат А. С. С. от АК-Б., против определение № 4465/03.10.2025 г. по гр. дело № 1037/2025 г. по описа на ВКС, IV г. о. С посоченото определение състав на ВКС, в производство по реда на чл. 248 ГПК, е изменил постановено по делото определение № 2977/10.06.2025 г. в частта му за разноските, които И. В. К. е осъден да заплати на Ю. Г. К. в размер на 3 000 лв., като е намалил тези разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото от 3 000 лв. на 1 300 лв. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално незаконосъобразно. Твърди се, че ответната страна е можела да възрази за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение до датата на закритото съдебно заседание, поради което се навежда довод, че правото да се иска изменение на съдебния акт след датата на постановяването му е преклудирано. Отделно се твърди, че заплатеното възнаграждение в размер на 3 000 лева не е прекомерно с оглед предмета на делото и обстоятелството, че отговорът на касационната жалба е депозиран пред най-висшата съдебна инстанция. Моли се за отмяна на обжалваното определение и за оставяне без уважение на искането на касатора за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта му на присъдените по делото разноски в полза на ответната по касация страна. Постъпил е отговор от ответната страна – касаторът в производството - И. В. К., действащ чрез пълномощника си адвокат А. М. Д., вписан в АК-П., със становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима. С постановеното по гр. дело № 1037/2025 г. по описа на ВКС, IV г. о. определение по чл. 288 ГПК съдът е оставил без разглеждане част от депозираната касационна жалба, поради което в тази част определението е подлежало на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, и в тази връзка – подлежи на обжалване и постановеното от състава определение в производство по реда на чл. 248 ГПК. По фактите настоящата инстанция съобрази следното: Производството по гр. дело № 1037/2025 г. по описа на ВКС, IV г. о. е образувано по касационна жалба, депозирана от И. В. К., против въззивно решение № 1320/14.11.2024 г., постановено по въз. гр. дело № 2164/2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 2505/04.06.2024 г. по гр. дело № 766/2023 г. на Пловдивския районен съд, е постановено следното: - изменен е, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, определеният с влязлото в сила решение № 261547/04.12.2020 г. по гр. д. № 9111/2020 г. на ПРС режим на лични отношения между малолетното дете на страните и неговия баща – касатор в производството; - изменен е и размерът на определената със същото решение № 261547/04.12.2020 г. на РС - Пловдив месечна издръжка, дължима от касатора на малолетното дете, чрез неговата майка, като е увеличена издръжката от 155 лв. на 350 лв. месечно; - разрешено е, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, да се издаде на детето, действащо чрез своята майка, международен паспорт, както и детето да пътува зад граница, придружавано от своята майка или трето, посочено от нея лице, без да е необходимо съгласието на бащата, като са определени държавите, целта на пътуванията и срокът на действие на тези мерки. По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от ищцата Ю. Г. К. със становище за неоснователност на касационната жалба и с искане за присъждане на направените и заплатени от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева. С определение № 2977 от 10.06.2025 г. касационният съд е постановил своето определение по чл. 288 ГПК като е оставил касационната жалба без разглеждане относно претенцията по чл. 127а, ал. 2 от СК; в останалата част не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и е осъдил касатора да заплати на Ю. Г. К. сумата 3 000 лв., представляваща разноски за касационното производство. В рамките на съответния срок е депозирано искане от касатора с основание в разпоредбата на чл. 248 ГПК за намаляване на присъденото в полза на ответната по касация страна адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева. Искането е уважено като с обжалваното в настоящото производство определение касационният съд е изменил постановено по делото определение № 2977/10.06.2025 г. в частта му за разноските, които И. В. К. е осъден да заплати на Ю. Г. К., като ги е намалил от 3 000 лв. на 1 300 лв. При така установените факти настоящият състав на ВКС, III г. о., приема следното: Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на дадена страна, в касационното производство е допустимо да се заявява и след постановяване на съответния съдебен акт, ако същият е постановен в закрито съдебно заседание, какъвто е настоящият случай. Искането на касатора И. В. К. с правно основание в разпоредбата на чл. 248 ГПК не е преклудирано и подлежи на разглеждане по същество, както е процедирал съставът на ВКС по гр. дело № 1037/2025 г. по описа на същия съд. По съществото на депозираната частна жалба, настоящата инстанция приема същата за неоснователна. Както е посочил и предходният състав на ВКС, в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС се приема, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Тези минимални размери могат да служат само като за ориентир при определяне на разноските. Самата наредба бе изменена от нейния издател като заглавието и част от съдържанието й бе променено във връзка с посоченото решение на СЕС. Наредбата вече регламентира възнагражденията за адвокатска работа, установява принципите и критериите за размера на тези възнаграждения като посочените в нея размери могат да служат само като ориентир, но не се явяват минимални и задължителни. При направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В създадената въз основа на въпросното решение на СЕС практика на Върховния касационен съд се приема, че при упражняване на правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т.е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В настоящия случай спорът пред касационния съд е бил отнесен от касатора И. В. К. и в тежест на същия, с оглед резултата от касационната проверка, са възложени заплатените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на насрещната страна е депозирал отговор на касационната жалба. Същият е с обем от 5 машинописни страници и в него са изложени основните възражения по подадената касационна жалба. Макар част от предмета на делото да е значим, тъй като касае преценката за най-добрия интерес на детето на страните, спорните моменти, отнесени на вниманието на касационната инстанция, касаят възражения само за част от увеличената издръжка и за отделни елементи от режима на лични отношения на бащата с детето. Следва да се отчете и това, че касационното производство е приключило във фазата на селектиране на касационните жалби. Анализирайки в съвкупност относимите за размера на адвокатското възнаграждение критерии, настоящият състав на ВКС приема, че намаленото от предходния състав на съда адвокатско възнаграждение на сума в размер на 1 300 лева съответства на тези критерии – обем на работата, защитим интерес, фактическа и правна сложност на делото съобразно отнесените пред касационната инстанция за разглеждане въпроси. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди като такова. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.