Определение № 50007 от 16.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1197/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 508127/10.10.2022 г., уточнена с молба с вх. № 509478/24.11.2022 г., двете подадени от адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т. – пълномощници на Ц. И. К., касатор по делото, съдържаща искане към съда да измени постановеното по настоящото дело решение № 50101 от 07.10.2022 г., в частта му относно разноските. Формулирано е искане за присъждане на допълнителна сума за сторените разноски в първоинстанционното производство в размер на още общо 839.27 лв., от които: 800 лв., представляващи горница над намалените до размера на 11 600 лв. от Апелативен съд – София с оглед изхода от спора във въззивното производство до действително дължимите 12 400 лв. – платена държавна такса за исковата молба, и 39.27 лв., представляващи горница над намалените до размера на 585.15 лв. до действително дължимите 624.42 лв. – сбор от платени депозити за КСППЕ, САТЕ и СМЕ, и платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. Претендира се и намаляване на присъдените в полза на „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД разноски: за платено адвокатско възнаграждение в производството пред Апелативен съд – София от 856.80 лв. на 575.99 лв., респ. за платената от застрахователното дружество държавна такса по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба – от 1 200 лв. на 799.99 лв., както и на възложените в тежест на ищците съразмерно с отхвърлената част от исковете разноски на застрахователя, сторени в производството пред Окръжен съд – Враца, от 512.21 лв. на 344.34 лв. – платено адвокатско възнаграждение, депозити за съдебни експертизи и държавни такси за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения. Молбата е аргументирана с нуждата от преразпределение на отговорността за разноски при инстанционното разглеждане на спора с оглед приетия за окончателен от касационната инстанция справедлив размер на претендираното от ищеца Ц. И. К. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Ответникът по молбата – „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК изразява бланкетно становище за нейната неоснователност поради немотивираността ѝ. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима- подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество – молбата е частично основателна. С решение № 69 от 17.06.2020 г. по т. д. № 143/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Ц. И. К. сумата от 200 000 лв., предявена частично от сума в размер на 300 000 лв., и на Д. И. К. сумата от 150 000 лв., предявена частично от сума в размер на 250 000 лв., представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на И. Д. К. (баща на първия ищец и син на втория), настъпила в резултат от ПТП на 13.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетенията. По въззивна жалба на застрахователя срещу първостепенното решение в неговите осъдителни части в цялост, с решение № 117 от 17.02.2021 г. по в. гр. д. № 3350/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VII състав, първоинстанционното решение е частично отменено в частта за присъденото на Ц. И. К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди за сумата от 40 000 лв., представляваща горницата над 160 000 лв. до 200 000 лв., както и в частта за присъденото на Д. И. К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. – горница над 130 000 лв. до 150 000 лв., като исковете в тези им размери са отхвърлени. В останалите му обжалвани от застрахователното дружество осъдителни части решението на Окръжен съд – Враца е потвърдено. Предвид частичната основателност на въззивната жалба съставът на Апелативен съд – София е осъдил ищците –въззиваеми да заплатят сторените от въззивника разноски във второинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от исковете, както и е преизчислил дължимите на ищците разноски, сторени от тях в производството пред първостепенния съд. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба единствено от Ц. И. К., като предмет на касационно обжалване е била само тази част от въззивното решение, с която искът на този ищец е отхвърлен за горницата над 160 000 лв. до 180 000 лв. Въззивното решение не е обжалвано в останалата отхвърлителна част от исковата претенция на Ц. И. К., нито ВКС е бил сезиран с жалба от втория ищец – Д. И. К., в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД частичен иск за разликата над 130 000 лв. до 150 000 лева. С решение № 50101 от 07.10.2022 г. по т. д. № 1197/2021 г. по описа на ВКС е отменено решение № 117 от 17.02.2021 г. по в. гр. д. № 3350/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VII състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 69 от 17.06.2020 г. по т. д. № 143/2019 г. на Окръжен съд – Враца, е отхвърлен предявеният от Ц. И. К. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу Застрахователно дружество „Бул Инс““АД за разликата над 160 000 лв. до 180 000 лв., предявен частично от сума в общ размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му И. Д. К., настъпила в резултат на ПТП от 13.04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като вместо това „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД е осъдено да заплати на Ц. И. К. допълнително сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 02.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. С касационната жалба касаторът – настоящ молител, е поискал присъждане на всички разноски по делото. С постановеното окончателно решение и предвид основателността на касационната жалба ВКС се е произнесъл само относно сторените пред касационната инстанция разноски за платена държавна такса, като е присъдил такива в размер на 400 лв., както и е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер на 1 130 лв. Възнаграждения в този размер са присъдени допълнително и за първата и въззивната инстанция. Направените от касатора пред първата инстанция и своевременно поискани разноски, съобразно приетия от последната инстанция нов размер на обезщетението за неимуществени вреди, са останали неприсъдени от ВКС. Не са преразгледани и присъдените в тежест на ищците разноски при инстанционното разглеждане на спора пред Окръжен съд – Враца и Апелативен съд – София. С оглед на изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи частично и да се измени постановеното решение № 50101 от 07.10.2022 г. в частта му за разноските. Становището на настоящия съдебен състав е, че дължимите на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първата инстанция, съобразно представените доказателства за реално сторени такива (12 400 лв., представляващи платена държавна такса за водене на делото, и 705 лв. – платени възнаграждения за вещите лица по допуснатите три съдебни експертизи и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение) и отчитайки цената на предявените искове, приетия от ВКС окончателен справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и уважената част от исковете, възлизат на сумата от още общо 839.27 лв., представляваща разлика над сумата от 12 185.15 лв., присъдени от Окръжен съд – Враца разноски в полза на ищците за първоинстанционното производство, намалени до този размер след частичното уважаване на въззивната жалба на застрахователното дружество, до действително дължимите разноски в размер на общо 13 024.42 лв. Предвид окончателния изход от спора и съразмерно с отхвърлената част от исковете не е налице основание ищците да понесат отговорност за присъдените на ответника разноски за: платено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството пред Апелативен съд – София за горницата над 576 лв. до присъдената сума от 856.80 лв.; платена от застрахователното дружество държавна такса по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба за сумата над 800 лв. до присъдената сума от 1 200 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение, депозити за съдебни експертизи и държавни такси за издаване на три съдебни удостоверения в производството пред Окръжен съд – Враца за горницата над 344.34 лв. до присъдената сума от 512.21 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение