Определение № 511 от 24.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 54/2023 г.

Производството е по чл.248,ал.1 вр. чл.274, ал.2 ГПК. Със свое определение № 226 /15.02.2023 г. по делото настоящият съдебен състав е потвърдил обжалваното от Н. А. Н. определение на ВКС (оставил е частната му жалба без уважение) и като е установил, че производството по делото е образувано без частният жалбоподател да е заплатил дължимата държавна такса в размер на 15 лева и без да е освободен от задължението за заплащането и в това производство, го е осъдил да я заплати. Със свои молби с вх. № 1595 и 1596 от 16.02.2023 г. Н. А. Н. иска от съда да измени определението си, като го освободи от държавна такса, тъй като няма възможност да я заплати и представя доказателства в подкрепа на искането си. Като обсъди искането на Н. Н., представената от него декларация за семейно и материално положение и имотно състояние за липса на всякакво имущество и наличие на минимални доходи и приложените към нея експертно решение от ТЕЛК, в което са определени срок на инвалидност и 80% намалена работоспособност и разпореждане на НОИ за отпускане на лична пенсия за инвалидност в минимален размер, настоящият съдебен състав намира, че предвидените в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предпоставки са налице – че Н. Н. няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. При постановяване на своето определение № 226 /15.02.2023 г. настоящият съдебен състав установи, че с определението на ХОС № 852 /18.11.2022 г. (л.10 по ч.гр.д. № 4652 /2022 на ВКС, IV г.о.) вече е било установено наличието на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК по отношение на Н. Н., но е постановено освобождаването му от задължението за заплащане на държавна такса по конкретна жалба. Така настоящият състав приема извода, че предпоставките за изменение на определението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК са налице. Воден от изложеното съдът