Определение № 9221 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 176 АПК. Образувано е по молба на „КММ Инжеберинг“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Милева, с правно основание чл.176, ал. 1 от АПК за допълване на Решение № 6782 от 18.06.2026г., постановено по дело № 4793/2026г. по описа на ВАС. Твърди се, че липсва произнасяне по част от предмета на спора- по отношение на определените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.11 и м.12. 2018г. във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Дейта Майнд“ ООД и относно увеличението на финансовия резултат за 2018г., 2019г. и 2020г. Подадена е и втора молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са съображения за прекомерност на размера на разноските, присъдени за юрисконсултско възнаграждение, като несъответстващ на материалния интерес по делото, на правната и фактическата сложност на спора и извършените процесуални действия. Иска се редуциране на присъдените разноски. Насрещната страна- Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, в писмено становище моли да се остави без уважение молбата за допълване на съдебното решение. По второто искане – намира същото за неоснователно. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав, за да се произнесе съобрази следното: Молбата с вх. № 18216 от 25.06.2026г. за допълване на влязлото в сила решение е подадена от надлежна страна и в преклузивния едномесечен срок по чл. 176 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Молбата с вх. 18218 от 25.06.2026г. за изменение на влязлото в сила решение в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в преклузивния едномесечен срок по чл. 248 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С Решение № 6782 от 18.06.2026г., постановено по дело № 4793/2026г., ВАС е отменил изцяло решение № 1336/02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 852/2024 г. по описа на Административен съд –Хасково и вместо него е постановил отхвърляне на жалбата на „КММ Инженеринг“ ООД срещу РА № Р-16001623006189-091-001/05.06.2024 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 353/09.08.2024 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив при ЦУ на НАП и е осъдил КMM Инженеринг” ООД, ЕИК 126714941 да заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата от 6 529, 27 евро, представляваща сторени разноски пред двете съдебни инстанции. По искането по чл. 176 от АПК: Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че искане за допълване на съдебното решение е допустимо ако е направено от страна по делото, в преклузивния едномесечен срок, и ако решението е непълно, т.е. ако съдът не се е произнесъл по целия предмет на спора. Ако с решението си съдът се е произнесъл по цялото оспорване, то процесуалната предпоставка по чл. 176, ал. 1 АПК за неговото допълване не съществува. Несъстоятелни са наведените доводи, че касационното оспорване било ограничено само до отделни данъчни периоди или видове задължения. В касационната жалба изрично е поискана отмяна на първоинстанционното решение в неговата цялост, като са индивидуализирани всички установени с ревизионния акт публични задължения – корпоративен данък, данък върху добавената стойност, отказан данъчен кредит и съответните лихви. Касационната инстанция се е произнесла по целия спорен предмет с влязло в сила решение и не може да постанови допълнително решение, в което съдът да изложи доводи относно фактурите, издадени от „Дейта Майнс“ ООД и „Сарон“ ЕООД. От материалите по делото е видно, че процесуалният представител на дирекция „ОДОП“ е изложил подробни писмени становища относно представените в съдебното производство доказателства, включително техническия отчет, като е мотивирал защо същите не променят изводите на органите по приходите относно липсата на реално извършени доставки. Тези възражения са били предмет на касационната жалба именно с оплакването, че първоинстанционният съд не ги е обсъдил. С молбата за допълване на практика се иска преразглеждане на спора по наведените от подателя й доводи, което е недопустимо, тъй като решението на ВАС е окончателно и спорът не може да бъде пререшаван. Недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. От съдържанието на депозираното искане се формира извод, че именно с тази цел е инициирано настоящото производство, като в това се състои отправеното искане – по реда на чл. 176 от АПК да се установи, че при формиране на волята на съда, неправилно е приета законосъобразността на ревизионния акт, с който в тежест на молителя за установени публични задължения. Несъгласието на искателя със съображенията на касационната инстанция не е основание за постановяване на допълнително решение. По искането за измение на решението, в частта му за разноските: Когато страна иска изменение на присъдените от съда разноски с довода, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е прекомерно, тя едновременно извършва две процесуални действия – прави искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК следва, че искането за присъждане на разноски и възражението за тяхната прекомерност представляват взаимно свързани процесуални действия, които следва да бъдат упражнени в предвидените от закона срокове. Ето защо срокът по чл. 80 ГПК се отнася не само до искането за присъждане на разноски, но и до всички процесуални искания и възражения, свързани с разрешаването на спора относно разноските. Обратно на изложените твърдения в процесната молба за изменение на горепосоченото решение, в частта му за разноските, "КММ Инженеринг“ ООД е пропуснало да отправи възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение. Такова искане е сторено за първи път с молбата от 25.06.2026г. по реда на чл. 248 ГПК, след като делото е приключило. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания, както е в случая, а страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Дружеството е разполагало с правната възможност до приключване на устните състезания в касационната инстанция да отправи своето искане за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което не е сторено и влече като последица на това основание, необоснованост на искането за изменение на съдебния акт, в частта му за разноските. При тези съображения съдът приема, че не са налице предпоставките нито за допълване на решението по реда на чл. 176 АПК, нито за изменението му в частта относно разноските по реда на чл. 248 АПК, поради което направените искания следва да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 176 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,