Определение № 410 от 13.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2017 г.

Производство по чл.288 ГПК, вр. §74 ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр.86 от 2017 г.). Образувано е по касационна жалба на В.-а.с. София, чрез адвокат А. Д. от САК срещу въззивно решение № 2469 от 23.12.2016 г. по в. гр.д. № 4310/2016 г. на А. съд София, с което се отменя решение № 5974/15.07.2016 г. по гр.д. № 13289/2015 г. на Софийски градски съд и са уважени предявените искове на В. Ц. Д. срещу В.-а.с. за сумата от 86 040 лева, представляваща обезщетение по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и 598,10 лева лихви за забава, считано от 19.01.2015 г. до 12.02.2015 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. В срока за произнасяне, настоящият състав на Върховния касационен съд е постановил спиране на производството по делото и е внесъл искане да се обяви за противоконституционна разпоредбата на чл.225, ал.3 ЗСВ. Производството по конституционно дело № 9/2018 г. е приключило с решение № 17 от 08.11.2018 г., с което Конституционния съд на Република България е отхвърлил искането на състава на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.