Определение № 473 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 304/2011 г.

Постъпила е молба от Н. К. Д., [населено място], подадена от адвокат Е. Л., с искане за обезсилване на обратен изпълнителен лист, издаден на [фирма], [населено място], за сумата 9 280.50 лв., както и законната лихва върху главницата за периода 29.12.2010 г. – 23.04.2012 г. в размер на 1266.20 лв. Иска се и спиране на изпълнението по изп. дело №20128570400198 на Ч. Б. Я., рег. №***. Според молителя след постановяване на решение №58 от 13.03.2012 г. на ВКС на РБ, ІV г.о., на 27.03.2012 г., той доброволно е възстановил на [фирма] сумите 9 280.50 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и 565.61 лв. деловодни разноски. По молба от 23.04.2012 г. е издаден посочения по-горе изпълнителен лист. Законната лихва за периода 29.12.2010 год. – 23.04.2012 г. в размер на 1266.20 лв. не е била предмет на отделен иск, не е изчислена правилно, а и е присъдена до 23.04.2012 год. при условие, че главницата е платена на 27.03.2012 г. Към молбата са приложени платежно нареждане от 27.03.2012 г. и потвърждение за банковата операция от Общинска банка. [фирма], [населено място], не е взел становище по молбата. Съдът като разгледа молбата, констатира следното: На Н. К. Д. е издаден изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение за сумата 9 280.50 лв. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. С платежно нареждане от 29.12.2010 г. [фирма] е изплатил сумата 9 280.50 лв. С решение №58 от 13.03.2012 г. на ВКС на РБ, ІV г.о. е отменено изцяло въззивно решение №4751 от 26.10.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №8824/2010 г. и са отхвърлени предявените от Н. К. Д., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №4 от 30.03.2009 г. на изпълнителния директор на дружеството за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на специализиран автомобил, той и крановик” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 9280.50 лв., като неоснователни. Н. К. Д. е осъден да заплати на [фирма] и 565.61 лв. деловодни разноски. По молба на [фирма] от 23.04.2012 г. на последния с определение №326 от 13.07.2012 г. е издаден обратен изпълнителен лист за сумата 9 280.50 лв., както и законната лихва върху главницата за периода 29.12.2010 г. – 23.04.2012 г. в размер на 1266.20 лв. Междувременно с платежно нареждане от 27.03.2012 г. Н. К. Д. е платил на [фирма] сумите 9 280.50 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и 565.61 лв. - деловодни разноски. Съобразно разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК ако невлязлото в сила въззивно решение, въз основа на което е допуснато предварителното изпълнение, след това бъде отменено и уваженият с него осъдителен иск – отхвърлен с влязло в сила решение, съдът, който е постановил решението, издава обратен изпълнителен лист за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. С издаването на обратния изпълнителен лист се присъжда и законната лихва върху сумите, тъй като вземанията са безспорни. Законната лихва е изчислена съобразно изискванията на чл.86, ал.2 ЗЗД. Тя обаче се дължи само до момента на плащането – в случая до 26.03.2012 г. Това налага обезсилване на изпълнителния лист в частта относно присъдената законна лихва за периода 27.03.2012 год. - 23.04.2012 г. в размер на 73.26 лв. Не са налице предпоставките за исканото спиране на изпълнението по изп. дело №20128570400198 на Ч. Б. Я., рег. №***. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.