Определение № 43 от 01.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 35/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от адвокат И, в качеството му на процесуален представител на М. Ж. М. и Д. К. Я. срещу разпореждане № 8* от 02.09.2009 г. по гр. д. № 926/07 г. на Окръжен съд гр. В.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. Ответниците по жалбата не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима. С. чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу разпорежданията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Когато разпорежданията са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС. В частната жалба се твърди, че непредставянето на доказателства за платена държавна такса тогава, когато другите нередности са отстранени, не е основание за връщане на касационната жалба. Обжалваното разпореждане е законосъобразно. Видно е от данните по делото, че на 17.08.2009 г. адвокат И, в качеството си на процесуален представител на въззивниците М. Ж. и Д. Я. е обжалвал решение № 997 от 10.07.2009 г. по гр. д. № 926/07 г. на Окръжен съд гр. В.. С разпореждане № 9* от 19.08.2009 г. Окръжен съд гр. В. е оставил жалбата без движение, като е дал едноседмичен срок на касаторите да отстранят нередовностите и, включително и да представят доказателства за внесена държавна такса 30 лв. по сметка на ВКС. В указанията на въззивния съд изрично са посочени последиците които ще настъпят ако нередностите на жалбата не бъдат отстранени в преклузивния седмодневен срок. Разпореждането е съобщено на касаторите чрез процесуалния им пълномощник на 20.08.2009 г. На 28.08.2009 г. адвокат П е депозирал „касационна жалба” с която е заявил, че отстранява нередностите на предходната касационна жалба. С обжалваното разпореждане съдът е върнал жалбата тъй като не са представени доказателства за внесена държавна такса, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т. 4 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд правилно е върнал касационната жалба. В чл. 284 ГПК е определено съдържанието на касационната жалба и приложенията които се представят заедно с нея. Органът, според чл. 285 ГПК, който проверява редовността на жалбата, е въззивният съд. Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, съдът съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако те не бъдат отстранени, съгласно чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК, жалбата се връща. Незаплащането на дължимата държавна такса е нередовност на жалбата и има за последица отказ същата да бъде разгледана от съответния съд. На ВКС се изпращат за разглеждане само касационни жалби които отговарят на изискванията на закона. Фактът, че на 05.10.2009 г. дължимата държавна такса е внесена по сметка на ВКС не е основание за отмяна на разпореждането, тъй като това процесуално действие е извършено след изтичане на срока, а съгласно чл. 64 ал. 1 ГПК, процесуалните действия извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Предвид на изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът