Определение № 3521 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2001/2025 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. На 02.06.2026 г. е подадена молба от адв. П. М. като процесуален представител на касатора М. Х. К. с искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 322/29.05.2026 г. по гр.д. № 2001/2025 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, изразяваща се в несъответствие между отразената в мотивите на л.5, последно изречение и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт относно размера на дължимото на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. При условията на евентуалност, се иска изменение на решението в частта относно определеното адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Насрещната страна – Прокуратура на Република България, не е взела становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата с правно основание чл.247 ГПК е допустима, но е неоснователна. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. В мотивите на решение № 322/29.05.2026 г. по гр.д. № 2001/2025 г. по описа на ВКС, настоящият състав е приел, че с оглед изхода на спора на процесуалния представител на касатора-ищец – адв. М. следва да се определи адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна защита на основание чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция в размер на 613,55 евро /1 200 лв./, като с оглед уважената част на иска, следва да му се присъди такова в размер на 113,95 евро. Така формираната в мотивите на решението воля на съда е обективирана надлежно и в диспозитива на решението, с който Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на адв.М., на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 113,95 евро – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения, неоснователна е и молбата за допълване/изменение на решението в частта относно определеното възнаграждение по чл.38, ал2 ЗА. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,