Решение № 6616 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, представлявано от управителя на дружеството Ю. К., чрез адв. Г. Стамболиева срещу решение № 10774 от 01.12.2025 г. по адм. дело № 1673/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ВиК дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 49 от 16.07.2025г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите. В жалбата и в съдебна зала касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания за отмяна на оспорения пред него АУПДВ. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се направените разноски. Ответната страна – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез старши юрисконсулт Т. Димитрова, в писмен отговор по жалбата и в съдебна зала оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и прави възражение срещу поисканите разноски от касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 49 от 16.07.2025г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" (БД ИБР), гр. Пловдив. С акта са установени задължения на ВиК Пловдив, представляващи такси за водовземане от подземни води съгласно Разрешително №300601/15.11.2004г., издадено от директора на БД ИБР за периода от 01.01.2024г. -31.12.2024г. - главница в размер на 252 010.00 лева и дължима законна лихва за периода за забава от 16.02.2025г. до 16.07.2025г. Съдът установил, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив е подало декларация по чл. 194б, ал.1 от ЗВ, с вх. № КД-04-1660/29.01.2025г., с която и е определило дължимата такса по разрешително за водовземане № 300601/15.11.2004г. в размер на 252 010.00 лева. Установено било още, че на 13.05.2025г. е извършена проверка на ВиК дружеството от служители на БД ИБР, за която е съставен и Протокол № ПВ1-144. Следствие на констатираното при тази проверка, че липсва плащане по разрешителното за водовземане и подадената от дружеството декларация по чл. 194б, ал.1 от ЗВ, с писмо изх. № ПО-02-239/20.05.2025г. „ВиК“ ЕООД гр. Пловдив било поканено да плати доброволно задължението за периода от 01.01.2024г. -31.12.2024г. - главница 252 010. 00 лева и дължимата законна лихва за забава. Дружеството било уведомено, че при неспазване на указания срок от получаване на поканата за доброволно плащане на задълженията, административният орган ще предприеме действия за откриване на производство по установяване на публично държавно вземане и за принудителното му събиране, което и било сторено. След установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният пред Пловдивски административен съд АУПДВ. Съдът е приел, че при издаването на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания и е спазена процедурата по неговото издаване. АУПДВ е издаден въз основа на представената от ВиК дружеството декларация по чл. 194б, ал.1 от ЗВ, с която то определя дължимата такса по разрешително за водовземане № 300601/15.11.2004г. в размер на 252 010.00 лева, както е разписано и в самата разпоредба на чл.194б, ал.1, изр. второ от Закона за водите. Съдът е указал на ВиК дружеството, че то носи тежестта да установи и докаже, че е заплатило процесните задължения, което не е сторено в първоинстанционното производство. Посочената като дължима в оспорения АУПДВ стойност на таксата за процесната 2024г. се потвърждава изцяло и от приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, в която вещото лице също не е установило заплащане на дължимата такса по разрешително за водовземане № 300601/15.11.2004г., в размер на 252 010.00 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК. При правилно изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи от съдебния състав на Пловдивски административен съд, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Не е спорно, че касаторът е титуляр на Разрешително за водовземане № 300601/15.11.2004г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", гр. Пловдив, съгласно което на ВиК дружеството е предоставено право на водовземане от подземни води, чрез девет броя тръбни кладенци, разположени на територията на имот №77, в землището на гр. Пловдив, с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, с разрешен годишен воден обем – 17 029 440 куб.м. и краен срок на действие на разрешителното -15.11.2029г. Не е спорно и това, че според условията на разрешителното титулярът на същото заплаща такса за водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно по реда на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №383 от 29.12.2016г., обн. Дв. бр.2 от 6 Януари 2017г., като това задължение му се следва и по силата на Закон за водите. Разпоредбата на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в цитирания подзаконов нормативен акт - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Тези такси са годишни и се внасят съгласно чл.194б, ал.2 от ЗВ при задължение по декларация, по която задълженото лице изчислява дължимата такса, в срок до 15 февруари. При извършената от БД ИБР проверка на 13.05.2025г. във връзка с Разрешително № 300601/15.11.2004г., обективирана в Протокол № ПВ1-144 е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане за 2024 г. по подадена от ВиК дружеството декларация по чл. 194б, ал.1 от ЗВ, с която то е определило и таксата по разрешително за водовземане № 300601/15.11.2004г. в размер на 252 010.00 лева. Видно от заключението на вещото лице, размерът на задълженията е правилно определен въз основа на подадената от дружеството справка и декларация. Обоснованите фактически констатации на административния акт не са опровергани, а в подкрепа на жалбата не са представени доказателства, които да ги оборят с насрещно доказване. Развитите в касационната жалба възражения са аналогични с тези изложени пред първоинстанционния съд и не следва да бъдат вземани предвид. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно и следва да се остави без уважение. На ответника - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 80 евро за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение