Определение № 331 от 01.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2015 г.

Постъпила е молба от СД „П.-Д., Д., Д. с.”, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Ш., с искане да бъде изменено решение №125 от 04.05.2016 г. по гр.д. №4417/2015 г., на ВКС, ІV г.о. в частта, с която са му присъдени 3 159 лв. деловодни разноски, като му бъдат присъдените разноски за трите инстанции общо в размер на 9 128.95 лв. Твърди се, че общият размер на исковата претенция е 50 110 лв., от които в полза на ищеца са присъдени 4 272 лв., а отхвърлената част на иска е в размер на 45 838 лв. При този изход на спора му се дължат направени деловодни разноски в размер на 9 128.95 лв. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение е отменено решение №195 от 01.06.2015 г. по гр.д. №173/2015 год. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която СД „П.-Д., Д., Д. с.”, [населено място], е осъдено да заплати на П. А. Б., [населено място], обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 24.02.2011 г. за разликата над 4 162 лв. до 25 162 лв., както и в частта, с която са присъдени на П. А. Б., [населено място], деловодни разноски 998.12 лв. и на Пернишкия районен съд 1563.57 лв. – държавна такса и разноски за вещи лица. Вместо това е отхвърлен предявеният от П. А. Б., [населено място], срещу СД „П.-Д., Д., Д. с.”, [населено място], иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата над 4 162 лв. до 25 162 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 24.02.2011 г. Оставено е в сила решение №195 от 01.06.2015 г. по гр.д. №173/2015 год. на Пернишкия окръжен съд в останалата обжалвана част. Осъден е П. А. Б., [населено място], да заплати на СД „П.-Д., Д., Д. с.”, [населено място], 3159 лв. деловодни разноски. Преди това с определение №36 от 11.01.2016 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на СД „П.-Д., Д., Д. сие”, [населено място], срещу въззивно решение №195 от 01.06.2015 г. по гр.д. №173/2015 г. на Пернишкия окръжен съд в частта и относно исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и лихва за забава върху него. По този начин е влязло в сила въззивното решение, с което тези искове са уважени изцяло. Оттук следва, че в случая е имало множество от процесуални правоотношения. В рамките на настоящото гражданско дело са били разгледани обективно съединени искове, чиято основателност е била преценявана поотделно като една част от тях са уважени изцяло, а единият – частично. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение по всеки един от исковете дължи според чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т.ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Присъдените с решение №125 от 04.05.2016 г. по гр.д. №4417/2015 г., на ВКС, ІV г.о. деловодни разноски са съобразно изхода на спора по всеки един от обективно съединените искове, а не с оглед на общия размер на исковите претенции. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.