Определение № 4928 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1639/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. К. срещу въззивно решение № 7819 /22.12.2025 г. по в.гр.д. № 6783 /2025 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 5881 /02.04.2025 г. по гр.д. № 76221 /2024 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „Соф Кънект“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЧР 125 /24.10.2024 г. на Директора на „Соф Кънект“, с която, на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Дежурен координатор терминали", част от структурата на Главна дирекция „Операции", Дирекция „Оперативно управление на терминали", Отдел „Терминали" на „СОФ КЪНЕКТ" АД.“; и с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ - за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 24.10.2024 г. - 24.04.2025 г.

Ответникът по касационната жалба „Соф Кънект“ АД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок, от страна по делото, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Жалбоподателката – ищца е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на посочената длъжност, което е бил прекратено едностранно от работодателя на посоченото основание - обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор поради отнемането на издадения и пропуск за достъп до зона за сигурност на летище София с ограничен достъп (съгласно чл.160 ЗГВ), където съгласно длъжностната си характеристика ищцата е следвало да осъществява трудовите си задължения.

При обсъждане на събраните по делото доказателства е установено, че изпълнението на възложените на жалбоподателката с длъжностната й характеристика дейности изисква достъп до зоните с ограничен достъп на летище София, като приложимото по отношение на служителите на летището разрешително представлява валиден пропуск.

Такъв „постоянен“ пропуск се издава само от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ /ГД ГВА след цялостна проверка от ДАНС.

На ищцата е бил издаден такъв постоянен пропуск до зоните с ограничен достъп на летище София, чрез който е изпълнявала своите задължения по трудовото правоотношение.

Ищцата е била задържана от органите на Гранична полиция в рамките на проведена специализирана полицейска операция на територията на летище София в момент на извършване на престъпление по смисъла на чл. 242 НК, при което пропускът и е отнет и е образувано досъдебно производство и работодателят е бил уведомен за това.

Изпълнителния директор на „Соф Кънект“ АД.е поискал от /ГД ГВА да преиздаде пропуск на ищцата, но му е било отказано. Междувременно жалбоподателката е ползвала последователни отпуски за временна неработоспособност за периода от 13.08.2024г. до 05.10.2024г.

В заповедта за уволнение от 24.10.2024 г. са изложени по ясен начин фактите, обосноваващи упражненото право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение и е посочено коректно неговото основание. В предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от същата дата е изложено същото фактическо и правно основание за прекратяването, както и описаната заповед. Заповедта и предизвестието са връчени на ищцата на 18.11.2024г. и съобразно съдържанието на заповедта, процесното трудово правоотношение е прекратено считано от следващия ден – 19.11.2024г.

Обстоятелството, че досъдебното производство е прекратено с постановление от 23.01.2025г. не оказва влияние върху законосъобразността на тези действия, тъй като до датата на стабилизиране на постановлението жалбоподателката не е отговаряла на изискванията на Приложение 1-А от НПСГВ за издаване на пропуск.

Правото на достъп на лицата до зоните с ограничен достъп е обусловено от притежанието на валиден пропуск, респективно неговото отнемане от компетентните органи води до лишаване на лицето от това право от момента на отнемането.

При това положение единственото действие, което работодателят „Соф Кънект“ АД е могъл да предприеме с цел да възстанови обективната възможност на жалбоподателката да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, е било да подаде искане до ГД „ГВА“ за преиздаване на пропуска й, което работодателят е сторил безуспешно. След като ГД „ГВА“ е уведомила работодателя, че въззивницата не отговаря на изискванията на Приложение 1-А и е отказала да преиздаде пропуска /респ. да издаде нов такъв/, за работодателя не е съществувала възможност да допусне въззивницата до зоните с ограничен достъп на летище София, предвид изричните разпоредби на ЗГВ и НПСГВ, нито е съществувала възможност да й издаде сам какъвто и да било пропуск.

Ето защо въззивният съд е приел, че към датата на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение /19.11.2024г./, жалбоподателката е била в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения поради наличие на посоченото в заповедта обективно обстоятелство, което е било извън контрола на страните по трудовото правоотношение. Последвалото отпадане на това обстоятелство вследствие на прекратяването на наказателното производство с изпращането му на административно-наказващ орган поради маловажност на деянието, е без значение за тази преценка, тъй като /както беше изложено по-горе/ законността на уволнението се преценява към датата на неговото извършване.

Предвид гореизложеното, извършеното от „Соф Кънект“ АД прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката Д. В. К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е законосъобразно и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ подлежи на отхвърляне.

С оглед неоснователността на обуславящия иск, неоснователни са и обусловените такива с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на заеманата преди прекратяването длъжност, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 24.10.2024г. до 24.04.2025г.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във връзка с които са поставени следните въпроси:

1. Относно задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните и да посочи защо игнорира едни и кредитира други?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност доказателствата по делото за релевантните по делото факти – на които са основани доводите на жалбоподателката – ищца за незаконосъобразност на уволнението и е изложил самостоятелни мотиви за правните си изводи. Несъгласието с тях не е основание да се приеме, че съдът не е е изпълнил задължението си за обсъждане на доводите след установяване на фактите, на които са основани.

2. Относно възможността съдът да достигне до конкретен правен извод без очертаване на връзка с доказателства по делото и базиране на категорично установени елементи от фактическата обстановка, създаващи сигурна основа за правния извод?

Въпросът не е обуславящ, защото не е основан на приетото в мотивите на въззивния съд. Правните изводи на съда са основани на преценка на доказателствата по делото за релевантните за спора факти, на които са основани доводите на жалбоподателката – ищца.

3. Когато едно право е установено формално върху документен или електронен физически носител, фактическото отнемане на удостоверението /документа за наличието на съответното право има ли правопогасяващ ефект върху него?

Въпросът не е обуславящ, въззивният съд е приел за установено, че с отнемането на пропуска за постоянен достъп е отнето правото на ищцата на достъп до зоните с ограничен достъп на летище София. Поради спецификата на достъпа до зоните с ограничен достъп на летище София правото на достъп не може да бъде упражнено без предвидения в нормативните актове пропуск. Това е от значение за използваното основание за уволнение – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор (с това то е обосновано).

Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуале или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма прав на разноски, а искането на ответника за осъждането и да му заплати юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 51.12 евро.