Решение № 673 от 03.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 619/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. Д. Т. от гр. К., подадена от процесуалния му представител адв. М, срещу определението на Софийски градски съд, ІІ „г” отд., от 08.04.2009г. по в.гр.д. № 2076/2008г., с което е върната частната жалба на Ф. Т. с вх. № 2* от 13.10.2008г. по описа на регистратурата на СГС. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение Софийски градски съд е върнал частната жалба на Ф. Д. Т. срещу разпореждането на Софийски градски съд от 11.09.2008г., с което е назначена тройна експертиза. Въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като разпореждането за назначаване на експертиза не прегражда хода на делото и не подлежи на обжалване, а освен това не е внесена следващата се държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС. Определението е правилно. Разпореждането на съда по чл. 157, ал. 2 ГПК /отм./ не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Неговата правилност се проверява от съда при проверка за правилността на съдебното решение. Актът на съда, с който назначава експертиза и определя вещите лица, не е и от категорията актове, преграждащи по-нататъшното развитието на делото. Поради това обжалваното определение не е сред посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК определения на въззивната инстанция, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби. По изложените съображения определението на Софийски градски съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение