Определение № 6 от 07.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1623/2015 г.

Производството е образувано по реда на чл.44 ал.1 от НПК във връзка с повдигнат спор за подсъдност от Районен съд- гр. Луковит. Постъпило е становище от прокурор от ВКП, според което компетентният съд да разгледа делото е РС-Плевен, тъй като административно наказаното лице [община] е било длъжно да предоставя доклад на директора на РИОСВ-гр.Плевен, където е мястото на извършване на нарушението. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намери следното: Пред РС-гр.Плевен е било образувано нахд №2148/15 г. по жалба на административно наказаното лице [община], представлявано от кмета на Общината И. Д. Г. срещу Наказателно постановление №048 от 10.08.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място]. С протоколно определение от 21.10.2015 г. Плевенски районен съд е прекратил съдебното производство и е изпратил посоченото по –горе дело на РС-Луковит по подсъдност. В съдебния акт е прието ,че нарушението, за което е издадено Наказателното постановление е осъществено на територията на [община]. В РС- гр. Луковит е било образувано анд №285/2015 г., по което е било постановено разпореждане, с което съдията-докладчик е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. В разпореждането е прието, че описаното във фактическата обстановка на обжалваното НП административно нарушение е осъществено чрез бездействие- „ [община] не представила в РИОСВ-/населено място/ доклад за 2014 г…..“ ,поради което мястото на извършване на нарушението чрез бездействие е мястото, където нарушителят е следвало да има активно поведение, и това е [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗАНН, Наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Прочитът на Наказателното постановление сочи ,че административно наказващият орган не е посочил ясно и конкретно мястото на извършване на инкриминираните на [община] нарушения по чл.174 ал.1 т.2 и ал.5 във вр.с чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите. При това положение, мястото на тяхното извършване, би следвало да се изведе от останалите описани в НП обстоятелства, касаещи конкретните нарушения. В настоящия случай обаче, описаната фактология също не е в достатъчна степен ясна и категорична. Ето защо, от извършеното от ВКС съпоставяне между фактическите обстоятелства, отразени в атакуваното Наказателно постановление и инкриминираните разпоредби, въвеждащи определени задължения за [община], се налага извод ,че мястото на извършване на нарушението е на територията на тази община, тъй като тя се санкционира по реда на чл.200 ал.1 т.29 от ЗВ за „ неизвършване на собствен мониторинг на количеството и/или качеството на водите“. Съобразно фактическите обстоятелства в НП, провеждането на собствен мониторинг касае отпадъчните води от канализационната система с пречиствателна станция за отпадъчни води на [населено място],във водоприемник река Златна панега, което е на територията на [община]. При това положение, съобразно правилата на чл.59 от ЗАНН местно компетентния съд е РС-Луковит. Ето защо, жалбата срещу коментираното Наказателно постановление следва да бъде разгледана от този районен съд. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение