Определение № 50042 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3254/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на М. Н. Т. с направено искане за допълване на постановеното по делото определение по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване решение №410/23.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 2473/2021 г. от VІІ-ми състав на САС. Ответникът по молбата И. К. е оспорила молбата, с писмен отговор. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С отговора на касационната жалба, както и с допълнителна молба, подадена преди разглеждането на касационната жалба в производството по чл.288 ГПК, М. Т. е направила искане за присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева, за изготвянето на отговор на касационната жалба, която сума се претендира в настоящото производство. Представен е договор за правна защита и съдействие, с който процесуалните представители на М. Т. са упълномощени да изготвят отговор на касационната жалба на И. К., като е договорено и заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева. С определението си, съдът не се е произнесъл по искането, поради което молбата за допълване е основателна. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. По тези съображения, възражението на ответника по молбата за липса на списък по чл.80 ГПК и недопустимост на искането е неоснователно. С отговора на молбата е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Като съобрази обема на осъществената защита, изразяващ се в изготвяне на отговор на касационна жалба, фактическата и правна сложност на делото, състава на ВКС счита, че е налице прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, като същото следва да се намали на сумата от 2 500 лева, която сума следва да се присъди на ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК