Определение № 3524 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3357/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (нататък и КОНПИ, Комисията ) срещу определение 250/03.07.2024 г. по в.гр.д. № 496/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на Комисията за изменение на решение № 232 /22.12.2023 г. по делото (в.гр.д. № 496/2023 г. на ПАС) в частта, с която Комисията е осъдена да заплати по делото държавна такса в размер на 136 314.89 лева по оставената без уважение въззивна жалба и 9 000 лева адвокатско възнаграждение на ответника В. В. А.. Жалбоподателят твърди, че на основание чл.154, ал.3 ЗОНПИ, приложим на основание § 5, ал.1 ПЗР ЗПК, е освободен от държавна такса; че съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ГПК държавата е освободена от заплащането на държавна такса, освен за частни държавни вземания и че КОНПИ е процесуален субституент на държавата. Ответникът по иска В. В. А. не е подал писмен отговор на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок срещу определение на въззивен съ, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: С въззивното решение № 232 /22.12.2023 г. по в.гр.д. № 496/2023 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на КОНПИ срещу В. А. с правно основание чл.153,ал.1 ЗОНПИ. Като последица от неоснователната въззивна жалба КОНПИ дължи разноски. Въззивният съд се е позовал на нормите на чл.154, ал.3 ЗОНПИ и на чл.157, ал.2 ЗОНПИ. Приел е, че нормите са от специален закон, по който КОНПИ е освободена само от предварителното внасяне на държавна такса, а не изобщо, поради което и в случая разпоредбата на чл.84 ГПК, която предвижда цялостно, а не само предварително освобождаване от държавна такса на държавата и държавните учреждения не е приложима. Приел е, че в този смисъл е и трайната практика на ВКС. Въззивният състав е изчислил размера на дължимото адвокатско възнаграждение по сбора от цените на предявените искове за отнемане на парични средства и е установил, че съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатския хонорар е в размер на 126 886.17 лева, а ако се изчисли по всеки иск поотделно, размерът му би станал дори по-голям. Съобразил е също, че делото е с голяма фактическа и правна сложност и така е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лева не е прекомерно. По основателността на частната жалба: Тя се разглежда по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което приложеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ТПК не е предпоставка за разглеждането и и не следва да се обсъжда. Разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ (от 2018 г.) е със същото съдържание като разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ (от 2012 г., отм.): С решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ съгласно § 5, ал.2 от ПЗР на този закон се отнася и до неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, които се довършват по реда на този закон. Двете разпоредби, които са с едно и също съдържание, са ясни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението на чл.157, ал.2 ЗОНПИ има установена практика на ВКС. Съгласно приетото в определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3107/2020 г. на IV г.о. на ВКС, тя е в смисъл: една от разликите между ЗОПДИППД (отм.) и следващите два закона – ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл. 28 от отменения ЗОПДИППД, а по иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), както и по иска по чл. 153 ЗПКОНПИ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото (чл. 75, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 2 от отменения ЗОПДНПИ и чл. 154, ал. 3, вр. чл. 157, ал. 2 ЗКОНПИ). Това разрешение е възприето и в определение № 2366/3.08.2023 г. по гр.д. № 4777/2022 г. на ВКС, III г.о., определение № 2833/04.10.2023 г., по ч.гр.д. № 3948/2023 г. на ВКС, III г.о., определение № 653/15.02.2024 г. по ч.гр.д. № 228/2024 г. на ВКС, III г.о. и др. По отношение на размера на присъдения адвокатски хонорар настоящият съдебен състав намира изводите на въззивния състав за законосъобразни и на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК препраща към тях. Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от производството частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещната страна не е претендирала разноски, нито е доказала да е направила такива, поради което такива не следва да се присъждат. При служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че производството по делото е образувано без частният жалбоподател да е заплатил дължимата държавна такса в размер на 15 лева, каквато с оглед изложеното по-горе дължи и която с оглед изхода от това производство следва да понесе, поради което следва да бъде осъден да я заплати. Воден от изложеното съдът