Определение № 362 от 28.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1380/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, предл. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Ю. А. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №108 от 25.06.2020 г. по т.д. № 1441/19 на ВКС,Първо т.о. за прекратяване на производството по предявен иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 843/14.07.2011 г. по арб.дело № 843/11 на арбитър Бисерка Газдова, поради изтичане на тримесечния преклузивен срок за предявяването му. Ответната страна „Профи Кредит България“АД ЕИК[ЕИК] в писмен отговор на ИМ изразява становище за неоснователност на ЧЖ. Претендира юрк.възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е прекратил производството по иска на ищцата за отмяна на арбитражно решение № 843/14.07.2011 г. по арб.дело № 843/11 на арбитър Бисерка Газдова, съставът на Първо т.о. на ВКС се е позовал на изтичане на тримесечния преклузивен срок за предявяването му, уреден в чл.48 ал.1 ЗМТА. В тази насока е изложил в мотивите си съображения, произтичащи от констатациите, че при повторно посещение на 10.10.2012 г. на адреса на Ю. Г. от страна на куриер от „Куриер пост куриер“ООД, последният е връчил лично на ищцата покана за доброволно изпълнение, което се удостоверява от положения неин подпис в представената товарителница. В последната е било посочено и образуваното при ЧСИ Н. М. изп.дело № 4617/12 като основание за връчване на поканата за доброволно изпълнение. Не се спори и се установява,че изпълнителното дело е образувано именно по ИЛ, издаден въз основа на процесното арбитражно решение,чиято отмяна се цели с така предявения иск по чл.47 ЗМТА. Въз основа на гореизложеното, съставът на ВКС,Първо т.о. е заключил, че тримесечният срок по чл.48 ал.1 ЗМТА за предявяване на този иск е изтекъл за периода от узнаването за арб.решение-10.10.2012 г. до датата на предявяване на иска- 17.05.2019 г. Настоящият състав на ВКС, ІІ- ро т.о. на ТК споделя така изложените съображения. Оплакванията в настоящата ЧЖ, че в товарителницата посоченият втори номер не съвпадал с номера на самата поканата за доброволно изпълнение, при положение, че напълно съответствува на номера на изпълнителното дело на ЧСИ, не би могъл да доведе до извод за ненадлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение на Г., доколкото именно номерът на изп.дело е бил достатъчен за същата да се запознае с изпълнителното дело и основанието на което е издаден ИЛ /арб.решение/ и да предприеме своевременно действия от своя страна по предявяване на иск по чл.47 ЗМТА. По тези съображения и настоящият състав на ВКС,ТК счита, че преклузивният срок по чл.48 ал.1 ГПК е изтекъл за ищцата към датата на предявяване на иска- 17.05.2019 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение