Определение № 194 от 14.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2018 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С решение № 64 от 11.06.2018 г. по гр. д. № 1190/2018 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., са оставени без уважение подадените от К. Е. К. и О. А. К. молби вх. № № № 12520/20.11.2017 г., 13537/18.12.2017 г. и 4215/12.02.2018 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 378 от 20.11.2015 г. по гр. д. № 381/2015 г. на Кюстендилския окръжен съд. Със същото решение е отказано да се присъдят в полза на ответника по молбата за отмяна [фирма] [населено място] сторените в производството по чл. 303 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение по договор от 15.05.2018 г. за правна защита и съдействие в размер на 600 лв. поради липсата на представени доказателства за извършването им. С молба вх. № 5987/15.06.2018 г. /пощ. клеймо от 14.06.2018 г./ [фирма] е поискало изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като е приложило заверен препис на извлечение от банкова сметка на адвокат А. К. П.-П., представляваща дружеството в производството по отмяна, видно от който сумата от 600 лв. за адвокатското възнаграждение е преведена на 31.05.2018 г. С отговор вх. № 7076/26.07.2018 г. /пощ. клеймо от 24.07.2018 г./ ответниците по молбата по чл. 248, ал 1 ГПК са оспорили допустимостта на искането за изменение на решението в частта за разноските, с довод за преклудираност на възможността за представяне на доказателства за извършването им в последното съдебно заседание по делото. Претендират и разноски за заплатен в брой адвокатски хонорар от 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 24.07.2018 г. за настоящото производство по чл. 248 ГПК, като цитират практика на ВКС, според която разноски се дължат за всяко едно производсто, вкл. това по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в едномесечния преклузивен срок от постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, предвид неговата необжалваемост. Следователно молбата е допустима, като доводът на ответниците, че представянето на доказателства за извършени разноски се преклудира в последното заседание по делото, се отнася към преценката за основателността на искането по чл. 248 ГПК, а не към допустимостта му. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Видно от делото, претендираните от [фирма], като ответник по молбата за отмяна, разноски са извършени на 31.05.2018 г., след откритото съдебно заседание по делото от 17.05.2018 г., а доказателствата за това са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК от 14.06.2018 г., т. е. не само след откритото съдебно заседание, в което е поискано присъждането им, но и след публикуване на съдебното решение в регистъра на актовете на съда. По аргумент от чл. 80 ГПК за да е допустимо искането за присъждане на разноски от ответника в производството по отмяна на влезли в сила решения като самостоятелно, макар и извънинстанционно, производство, свързано с исковия процес, то следва да бъде заявено най-късно в откритото съдебно заседание по делото в хипотезата, когато молбата за отмяна е допусната до разглеждане по същество. В този срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършването на претендираните разноски, за да е на свой ред и основателно искането за присъждането им. Само когато по делото няма открити съдебни заседания, а това е хипотезата, когато молбата за отмяна се оставя без разглеждане в закрито заседание /какъвто обаче не е настоящият случай/, доказателства за извършване на своевременно поисканите с отговора на молбата от ответника разноски могат да се представят и след подаването му, но отново до датата на произнасяне на съда в закритото заседание. Пропускът на ответника да заяви искане за присъждане на разноски за производството по отмяна до така посочените моменти, както и да ангажира доказателства за извършването им, не може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Редът за допълване и изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството, е предназначен за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. В този смисъл са: определение № 1189 от 10.12.2015 г. на ВКС, III-то г. о., по ч. гр. д. № 2588/2015 г., определение № 167 от 16.07.2015 г. на ВКС, II-ро т. о., по т.д. № 3303/2014 г., определение № 16 от 29.01.2015 г. на ВКС, II-ро т.о., по т. д. № 1341/2014 г., определение № 29 от 24.01.2014 г. на ВКС, I-во т. о., по т. д. № 1427/2013 г., определение № 397 от 11.06.2015 г. на ВКС, IV-то г. о., по ч. гр. д. № 2600/2015 г. Като неоснователна, молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Въпреки този изход на спора поисканите от ответниците по нея разноски за адвокат от 400 лв. за това производство не следва да се присъждат. Производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер - то е продължение на основното гражданско производство, в случая по отмяна, с предназначение, както вече бе посочено, да се отстранят допуснати от съда грешки при произнасянето му относно разпределението на отговорността за разноски по основното производство съобразно изхода му. Респективно, защитата, която адвокатът осъществява в производството по чл. 248 ГПК, е продължение на тази, осъществявана и възмездявана в основното производство. Практиката на ВКС, на която ответниците се позовават, е остаряла, изоставена и преодоляна с определение № 65 от 13.04.2017 г. на ВКС, II- ро г. о., по гр. д. № 1826/ 2016 г., определение № 216 от 17.07.2017 г. на ВКС, III-то г. о., по гр. д. № 3648/2016 г., определение № 114 от 20.05.2016 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 1847/2016 г., определение № 373 от 20.11.2017 г. на ВКС, III-то г. о., по гр. д. № 1077/2016 г., определение № 230 от 13.07.2015 г. на ВКС, I-во г. о., по гр. д. № 4631/2014 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, I-во г. о.