Определение № 4137 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2837/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на С. П. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място], срещу определение № 2514 от 18.03.2025г., постановено по адм. дело № 1121/2024г. по описа на Административен съд- Бургас, с искане за отмяната му като неправилно. Изложените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт са неясни, вкл. обидни квалификации към органите на съдебната власт като липса на компетентност, безпристрастност и т.н. Иска отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствите действия, но от друг съдебен състав. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С влязло в сила решение 1014 от 04.02.2025г., постановено по адм.д.1121/ 2024г., тричленен състав на Адм.съд- Бургас е оставил в сила решение N 3572/10.05.2024г., с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана исковата претенция на частния жалбоподател с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявена против ГДИН към М-во на правосъдието за причинени му неимуществ ени вреди в размер на 15 000лв., от които 7 500лв. за отказ за информация и 7 500лв. за неполучени медицински документи. С обжалваното определение, касационен състав на Адм.съд-Бургас е приел,че подадената против това решение касационна жалба е недопустима предвид разпоредбата на чл.285, ал.1 от ЗИНС вр. с чл.215, т.4 от АПК и е върнал жалбата на С.. Определението е правилно. В съответствие с приложимия материалния закон, решаващият състав е приел, че обжалваното решение не попада в обхвата на чл.208 от АПК. Същото е постановено в касационно производство предвид разпоредбата на чл.258, ал.1 от ЗИНС, която предвижда, че искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Следователно, решение 1014 от 04.02.2025г., постановено по адм.д.1121/ 2024г. от тричленен състав на Адм.съд- Бургас в касационно производство е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно чл.215, т.4 от АПК, когато жалбата е подадена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване, същата се оставя без разглеждане и производството по делото се прекратява. Правилно и в съответствие с цитираните разпоредби, касационната жалба е оставена без разглеждане, касационната жалба е върната на С. П. С.. С оглед изложените съображения обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение