Определение № 150 от 13.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 773/2022 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от ЗАД „ОЗК Застраховане“, чрез адв.Т. С. за спиране изпълнението на въззивно решение №90 от 28.03.2022г., постановено по в.т.д.№589/2021г. по описа на Апелативен съд-Варна. С въззивното решение е отменено частично първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като е осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане“, [населено място] да заплати на П. В. П. от [населено място] на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от още 40 000 лева, представляващи допълнително обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга й Д. Н. Н., починал на 29.07.2017г. в резултат на настъпило на 08.07.2017г. ПТП, причинено от В. Е. Р. Е., при управление на МПС- л.а. „Хюндай Теракан“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2020г. до окончателното плащане, като е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, включително за уважаване на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 30 000 лева до 120 000 лева. В частта, с която е уважен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 30 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Срещу въззивното решение в частта, с която е присъдено обезщетение на основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над признатите от касатора като дължими 80 000 лева до пълния уважен размер от 160 000 лева, т.е. за сумата 80 000 лева, в 1-месечния преклузивен срок е подадена касационна жалба вх.№2242/05.04.2022г. по описа на АС-Варна, към която са приложени описаните в чл.284, ал.3 ГПК документи, вкл. платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. Представено е платежно нареждане от 05.04.2022г. за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер от 80 000 лева. Настоящият съдебен състав на ВКС намира искането на основание чл.282, ал.2 ГПК за основателно. На спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК подлежат осъдителните въззивни решения, които не са влезли в сила, но подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК. За да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, е необходимо жалбоподателят да представи надлежно обезпечение, което в хипотезата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК е в размер на присъдената сума. В настоящия случай въззивното решение в обжалваната част за сумата 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ, подлежи на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК, жалбоподателят е представил доказателства за подадена в срок касационна жалба и внесено обезпечение в законоустановения размер /80 000 лева/, поради което молбата за спиране на изпълнението е основателна. Воден от горното, Върховният касационен съд