Определение № 200 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2016 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 306/27.01.2016 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 269/2016, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждането от 09.10.2015 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 20638/2014, с което въззивниците са задължени да внесат депозит за възнаграждение на назначен особен представител на насрещната страна. Недоволни от определението са жалбоподателите А. К. Т. и М. Б. М. които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че частната им жалба е подаден в срок. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и туря край на производството, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че разпореждането подлежи на обжалване, но подадената жалба е просрочена. Като разгледа частната жалба, съдът намира обжалваното определение по същество правилно. Неправилно въззивният съд е приел, че разпореждането на Софийския градски съд подлежи на обжалване. С разпореждането съдът е дал указания на жалбоподателите да внесат депозит за възнаграждение на назначен особен представител на насрещната страна. Това разпореждане не съдържа осъждане за разноски по делото, в който случай на страните би следвало да бъде връчен препис от разпореждането съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК. С разпореждането на страните са дадени указания, които те могат да изпълнят, или не. Дали неизпълнението на указанията ще доведе до осъждане на страните да заплатят разноски, е въпрос, който следва да бъде разрешен с определение по разноските, препис от което следва да бъде връчен на страните с указания пред кой съд и в какъв срок то подлежи на обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение