Определение № 2770 от 30.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 498/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й по делото Г. И.- началник- отдел „Правно- нормативно обслужване“, против Решение №445 от 28.10.2024г. по в. гр. д. №651/2024г. по описа на Окръжен съд- Русе, с което е потвърдено Решение № 958 от 02.07.2024г., постановено по гр.д.№ 906/2024г. по описа на Районен съд- Русе, с което [община] е била осъдена да заплати на Б. В. Н. сумата от 35 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.07.2022г. в [населено място], ведно със законната лихва върху нея от 05.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.1 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Б. В. Н., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Е. Н., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 02.02.2022г., с който ищецът е назначен в ответната община на длъжност „социален сътрудник“. На 05.07.2022г. при изпълнение на служебните си задължения се придвижвал от административна сграда на [община] в центъра на града до работното си място на [улица]с лично превозно средство- електрическа тротинетка. При движение по велоалеята на [улица], малко преди кръговото кръстовище с [улица], ищецът загубил управление на превозното средство и паднал от него, в резултат на което получил фрактура на дясна голямопищялна кост. С разпореждане на ТП на НОИ- [населено място] така настъпилата злополука с Б. В. Н. била приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО. Въз основа на събраните по делото доказателства за тежестта на увреждането; продължителния период на възстановяване; вида, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания; възрастта на ищеца към датата на инцидента и дългосрочните негативни последиците за неговото здравословно състояние съдът е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да му бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000 лв. За неоснователно е прието възражението на ответната община за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в резултат на допусната от него груба небрежност. В тази връзка съдът е посочил, че обстоятелството, че при управление на електрическо превозно средство (тротинетка) ищецът е паднал от него не е достатъчно, за да се приеме, че е проявил груба небрежност. Съставените на ищеца акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление не променят този извод, тъй като тези документи не се базират на преки констатации на съставителите им, а и същите не са задължителни за гражданския съд като влязлата в сила присъда съгласно чл. 300 от ГПК. Приел е, че по делото липсват доказателства за поведение на пострадалия, което да може да се квалифицира като груба небрежност. За неоснователно е прието и възражението на ответната община за приспадане от дължимото обезщетение за неимуществени вреди на получените обезщетения за временна неработоспособност от пострадалия. Съдът е изложил съображения, че такова приспадане в случая не може да се извърши, гъй като двата вида обезщетения репарират различни вреди- обезщетението за неимуществени вреди компенсира търпените от пострадалия болки и страдания, а обезщетенията за временна неработоспособност- имуществените вреди, изразяващи се в невъзможността да се получава трудово възнаграждение. Като неоснователни са преценени и доводите на ответната община за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, изразяващи се в недопускане по делото на автотехническа експертиза. По това възражение съдът е изложил съображения, че по делото не са били събрани доказателства, които да е необходимо да бъдат интерпретирани от вещо лице със специални знания за извличане на допълнителна информация относно механизма и причините за настъпване на инцидента. Посочил е, че протоколът за ПТП е съставен след настъпване на инцидента и съставителят му няма преки впечатления за отразените в него фактически констатации, а разпитаните по делото свидетели- очевидци не могат да кажат с каква скорост се е движил пострадалият.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът излага доводи за наличието на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:

1. Когато съдът определя обезщетение за неимуществени вреди no чл. 200 от КТ, длъжен ли е да приспадне полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия пo общественото осигуряване?

2. Следва ли съдът да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението пo справедливост?

3. Следва ли съдът да присъди обезщетение за претендирани емоционални страдания, без установяване на настьпването им съобразно изискването на чл. 154 ГПК?

4. При липса на преки доказателства за механизма на настьпване на трудова злополука, следва ли съдът да кредитира данните от съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление при преценката на основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат?

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за спиране на производството по делото. С разпореждане от 12.07.2023г., допълнено с разпореждане от 14.07.2023г., на председателя на ВКС е образувано тълк. дело №1/2023 г. на ОСГК на ВКС по следните правни въпроси: 1. При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване? и 2. Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ? В случая първият формулиран от касатора в изложението правен въпрос съвпада с втория въпрос, по който е образувано тълкувателното дело, като същият е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Предвид горното и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то съгласно задължителните указания, дадени в мотивите към Тълкувателно решение №8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС, касационното производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 292 от ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,