Определение № 2 от 07.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6219/2015 г.

Производството е по глава Х. ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение от 13.08.2014 г. (поправено с решение от 21.10.2014 г.) по гр. д. 341/ 2014 г, с което Шуменски окръжен съд, като потвърждава решение № 129/ 11.04.2014 г. по гр. д. № 264/ 2013 г. на Новопазарски районен съд, отхвърля исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, предявени от К. А. М. срещу К. П. К.. Молбата е подадена от К. А. М., ищец по приключилото дело, на когото принадлежи интересът от упражненото право. Ответникът по молбата К. П. К. възразява, че е недопустима. Претендира разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата за недопустима. Съображенията за това са следните: Молителят се оплаква, че при разглеждането на делото двете съдебни инстанции не са разгледали и анализирали писмените доказателства, нито тези, събрани чрез заключенията на допуснатите и изслушани експертизи. Оплаква се и за това, че по делото е било разкрито престъпно обстоятелство, но съдът не е изпълнил задължението си да спре гражданското производство и да сезира прокуратурата. В молбата си се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подлагайки на тълкуване двете законови основания за отмяна на влязло в сила решение: открити нови обстоятелства, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които страната не е могла да се снабди своевременно. С разпореждане първостепенният съд е указал на молителя, че за редовността на неговата молба е необходимо да посочи новото обстоятелство, преклудирано от силата на пресъдено нещо, а именно правнорелевантният факт, който твърди, че е осъществен преди приключване на устните състезания пред въззивния съд като последната инстанция по същество, или да представи новите писмени доказателства, които установяват правнорелевантен факт, също преклудиран от последиците на влязлото в сила решение; да изясни пречките да ги представи своевременно и обстоятелствата, при които е узнал и се е снабдил с документите. Разпореждането съдържа и други указания по редовността на молбата и срок за изпълнение. В границите на дадения срок молителят представя два писмени отговора на негови запитвания до министъра на правосъдието и до инспектората към Висшия съдебен съвет. В тях са разяснени правомощията на съответния държавен орган, които изключват всяка компетентност за правораздаване (разрешаване на гражданско-правни спорове) и за влияние върху последиците, които пораждат влезлите в сила съдебни актове. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че указанията по разпореждането са в правилното приложение на чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК. Правото си на отмяна на влязлото в сила решение молителят е упражнил нередовно. Изискването на чл. 306, ал. 1, изр. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК включва задължение молителят да се позове на правнорелевантен факт, който е преклудиран със сила на пресъдено нещо, като оплакванията за неправилност на влязлото в сила решение са негодни да осъществят основанията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Те са част от извънреден, а не редовен способ за контрол на съдебните решения. Правнорелевантен факт е този, който осъществява или изключва материалноправните предпоставки на спорното право или този, който е с доказателствено значение за тези предпоставки. Такъв факт не е въведен и с първоначалната молба, и с молба в изпълнение на указанията на първостепенния съд. Изложеното изключва възможността Върховният касационен съд да разгледа по същество искането за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Претенцията на ответника по молбата за присъждане на разноски е неоснователна. Липсват доказателства той да е извършил такива в настоящото производство. При тези мотиви, съдът