Определение № 3891 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1665/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. №12489/12.06.2026г. на адв. Р. –пълномощник на З. Е. за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, като в полза на молителката бъдат присъдени и разноските за заплатени държавни такси за касационното обжалване, както и разноските за разглеждане на делото в първата и въззивната инстанции, за които са били представени съответните списъци. Чрез депозирания в срока по чл.248, ал.2 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата Т. К., чрез процесуалния си представител адв. З. изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълване на решението е процесуално допустима като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба вх.№3590/07.03.2025г. на З. Е., чрез адв. Р., срещу решение №79/13.02.2025г., постановено по в.гр.д.№1313/2024г. на Благоевградския окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Тайфе Мехмишова К. срещу З. С. Е. и А. М. Ч. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. С постановеното касационно решение, въззивното решение е отменено, като предявеният от Т. М. К. против З. С. Е. иск за изкупуване на основание чл.33, ал.2 от ЗС е отхвърлен като неоснователен, a Т. М. К. е осъдена да заплати на З. С. Е. сумата 1500 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред касационната инстанция. Mолбата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК се явява основателна по следните съображения: Молителката в хода на първоинстанционното производство /стр.39/ е представила списък и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева /409.03 евро/, а в хода на въззивното- списък и доказателства за заплатена държавна такса в размер на 33 лева и адвокатско възнаграждение 1000лева. Установява се, че в открито съдебно заседание, проведено пред ВКС касаторката е представила списък, обективиращ освен разноски за заплатен адвокатски хонорар /1500 евро/, още и такива за платени държавни такси в размер на 15.34 евро /30 лв./, съответно 67.50 евро. Предвид основателността на касационната жалба, съответно неоснователността на предявения иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ответника по касация следва да се възложат всички съдебните разноски, направени от касаторката при разглеждане на делото в предходните инстанции. Доколкото с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на молителката са присъдени само разноските за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, то молбата ѝ по чл.248 ГПК се явява основателна, като Т. К. следва да бъде осъдена да заплати на З. Е. допълнително сумата от 1020.03 евро, включваща направени пред първата, въззивната и касационната инстанция разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение