Решение № 581 от 24.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 267/2009 г.

Решение № 581 от 24.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 267/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. Х. против решение № 145/05.12.2008 г. на Силистренски окръжен съд, постановено по гр.д. № 227/2008 г. по описа на същия съд. Касационното обжалване е допуснато при наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като при произнасянето на съда по въпроса за осъществено давностно владение от единия съделител, за което е необходимо държането на съсобствената вещ да се промени във владение, такова, каквото е годно да го направи собственик на тази вещ, постановеното е в противоречие с практиката на ВКС. С определението, постановено по делото, за допускане на касационно обжалване, същото е допуснато само за част от обжалваното въззивното решение, а именно - решение № 145/05.12.2008 г. на Силистренски окръжен съд, постановено по гр.д. № 227/2008 г. по описа на съда, в частта му, с която отхвърля иска на Д. Х. против Д. Г. и Р. Г. за делба на втори етаж от масивна жилищна сграда, описана в решението, в частта, с която е отменен нот.акт № 17/21.03.2008 г., нот. дело № 95/2008 г. по описа на нотариус Й. Д., с район на действие ТРС, в посочените в решението части и в частта, с която се определя допълнителна квота от 3/12 идеални части за всеки от тях, като по този начин съотношението за съсобственост на първия етаж е 2/4 идеални части за Д. Х. и по 1/4 идеална част за останалите двама съделители. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, като се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част. В писмения си отговор ответниците по касационната жалба Р. Г. Г. и Д. Г. Г. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, ГК, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба относно горепосочената част от въззивното решение, допусната до касационна обжалване, е основателна. Предявен е иск за делба, на основание чл. 69, ал. 1 от ЗН, от Д. Н. Х., преживяла съпруга на общия наследодател на страните Г. Г. Х. на 17.01.2008 г., против Р. Г. Г. и Д. Г. Г. - законни наследници на общия наследодател, синове от първия му брак, за имуществото, останало в наследство от последния, което включва и описания в исковата молба недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, от която първи етаж с площ от 60 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня и коридор и втори етаж - с площ от 60 кв.м, състоящ се от две стаи и кухня и санитарно помещение, построена въз основа на отстъпено право на строеж през 1973 г. върху общинско място, находящо се в гр. Т., съставляващо ПИ 3086 с площ 456 кв. м в кв.72 по плана на града, което е предмет на разглеждане в настоящото касационно производство, за който имот ищцата Д твърди, че е придобит в режим на съпружеска имуществена общност с общия наследодател Г. Видно от приложеното по делото удостоверение за граждански брак /лист 18 от делото/ ищцата Д наследодателя на страните Г, сключили брак на 12.04.1979 г., като последният към този момент е бил разведен, съгласно приложеното на лист 21 от делото удостоверение № 563/3.11.1976. на Силистренски окръжен съд, с което се удостоверява, че съдът с решение № 183/07.06.1976 г. по гр.д. № 563/1975 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 25.08.1976 г. е прекратен брака между Г. Г. Х. и С. Й. Х. на 06.08.1966 г., от който брак има родени две деца Р. Г. и Д. Г. ответници по иска. След смъртта на общия наследодател на страните, по молба на ищцата Д, е бил съставен констативен нотариален акт № 17 от 21.03.2008 г. по нот.д. № 95/2000 г. по описа на Й. Д. с рег. № 413, с район на действие Районен съд гр. Т., за собственост върху процесния недвижим имот - двуетажната жилищна сграда, описана в молбата и масивен гараж, при квоти на съсобствениците - за Д. Х. /6 идеални части, за Р. Г. и Д. Г. по 1/6 идеална част. По отношение на искането за допускане на делба на горепосочения недвижим имот, ответниците Р. Г. и Д. Г. пред първоинстанционния съд са заявили, че този имот е бил индивидуална собственост на общия наследодател Г, построен преди сключване на брака му с Д. Х. през 1979 г., поради което следва да се допусне делба на същия при равни квоти по 1/3 идеална част за всеки от съделителите. С въззивната си жалба Р. Г. и Д. Г., са направили възражение за изтекла придобивна давност върху втория етаж на допуснатата до делба двуетажна жилищна сграда, в полза на съделителя Д, който след сключване на брака си през 1994 г. заживял със съпругата си в този етаж от имота, въпреки че притежава жилище в с. Б., където пребивава преимуществено и на който адрес е призован в настоящото производство, а по отношение на първия етаж, твърдят, че в същия е живял ответника Р не е пречка да се признае придобивна давност по отношение на целия имот, като са поискали за първия етаж да се допусне делба при квоти по 1/3 идеална част за тримата съделители или алтернативно за първия етаж при квоти по 1/4 за ищцата Д/4 идеални части за Д. Г. Според съдържанието на събраните по делото гласни доказателства - съобразно изложеното от свидетелите Н от делото - двуетажната жилищна сграда е построена в периода 1973 - 1975 г., когато е била довършена в груб вид, от наследодателя на страните Г, по време на брака му с първата му съпруга С, който брак, както вече бе посочено по-горе е бил прекратен през 1976 г., като довършителните работи по сградата са били извършени от наследодателя Г втората му съпруга-настоящата ищца Д. Х. Съгласно приложения на лист 55 от делото препис от решение по гр.д. № 312/2001 г. по описа на Районен съд гр. Т., същото е било образувано по заявен иск за делба от С. Й. Д., първата съпруга на общия наследодател и майка на двамата настоящи ответници, с което е поискана делба на придобитият по време на брака им недвижим имот- двуетажна жилищна сграда, понастоящем процесната, който иск е бил отхвърлен, тъй като ответникът Г. Г. на страните и втората му съпруга през 1997 г. са декларирали този имот и осъществявали фактическата власт явно и необезпокоявано върху целия имот в продължение на целия период след сключването на брака им през 1979 г., като до предявяване на иска от С. Д. през 2001 г. е изтекъл в тяхна полза, предвидения в закона давностен срок. Следователно, през този период от време единствените, които са демонстрирали владение върху целия процесен имот и който владели като свой, са двамата съпрузи Г. Г. Х. и Д. Н. Х., поради което са придобили същия на този оригинерен способ по време на брака си. При това положение, с оглед трайната съдебна практика, ВКС намира, че тъй като придобивната давност върху процесния имот е изтекла по време на брака на общия наследодател на страните Г.2008 г. и неговата съпруга Д. Н. Х., придобият имот се включва в съпружеската имуществена общност. По делото са останали недоказани твърденията на ответниците Д за самостоятелно владение на втория етаж на процесната жилищна сграда, което да е трансформирано в своене на този обект, за който даже липсват доказателства, че е самостоятелен такъв, нито има доказателства за противопоставяне на това владение насочено от тях към баща им Г. Г., приживе и неговата съпруга -, напротив установено е противното по делото, манифестирано владение върху целия процесен имот от страна на последните по време на брака им, до смъртта на единия съпруг-общия наследодател Г през 2008 г., поради което същият е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Като е приел противното въззивният съд е постановил едно неправилно решение в тази му обжалвана част, предмет на настоящото касационно производство, а именно като е отхвърлен предявения от Д. Х. иск против Д. Г. и Р. Г. иск за делба на втория етаж на описаната двуетажна жилищна сграда и е определено от съда на Р. Г. Г. и Д. Г. Г. допълнително квота от по 3/12 за всеки от тях, като по този начин съотношението на съсобственост по отношение на първия етаж ще бъде 2/4 идеални части за Д. Г. и по 1/4 идеална част за останалите двама съделители Р. Г. и Д. Г., като е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 17/21.03.2008 г., постановено по нот.дело № 95/2008 г. по описа на нотариус Й. Д., с район на действие ТРС, в частите, с които се признават на Д. Х. права по-големи от горепосочените върху жилищната сграда, а именно повече от 2/4 идеални части по отношение на първия етаж и изцяло по отношение на втория етаж от описана в акта сграда, която част следва да бъде отменена и вместо него да бъде постановено по предявения иск за делба на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Т., описана в исковата молба, да се допусне до делба двуетажната жилищна сграда, описана в нот.акт № 17/21.03.2008 г. на нотариус Й. Д. между съделителите Д. Х., Р. Г. и Д. Г., при квоти 4/6 идеални части за Д. Х. и по 1/4 идеална част за Д. Г. и Р. Г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд