Решение № 13174 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2011 г.

Решение № 13174 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вегера" ООД, гр. Хасково, срещу решение № 75/14.01.2011 г. по адм. дело № 2107/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 260900366/9.09.2009 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 772/16.11.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред АС РА за данъчни периоди 20.06.2008 г. - 31.10.2008 г. са установени задължения на жалбоподателя по ЗДДС. Ревизията е извършена по специалния ред по чл. 122 ДОПК /облагане по аналог/, тъй като са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 3 ДОПК - използване в счетоводството на неистински или с невярно съдържание документи - фактури, товарителници и разплащателни документи, приемо - предавателни протоколи за предаване на стока на територията на Румъния от управителката в периоди, в които не е била в Румъния. Установено е и невярно отразяване в счетоводните регистри на търговски операции. Предвид изложеното данъчната основа е определена при условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като е доначислен ДДС върху извършени от дружеството доставки на територията на страната на маслини и пресни плодове и е определен ДДС за внасяне в общ размер на 835 713,21 лв. и лихви. Съдът е изложил подробни мотиви, защо приема РА за издаден от материално компетентен орган, като е и отговорил на възражението на жалбоподателя в тази насока, че доначисленият ДДС не е за вноса на същата селскостопанска продукция от Турция, за което впрочем има издадени актове на митнически органи, а за последващата и реализация на територията на България, за която безспорно компетентни да издават РА са органите по приходите. В решението е извършен подробен анализ на всички документи, които са приети за неистински или с невярно съдържание - а именно посочени са различията в съдържанието на екземплярите на жалбоподателя и неговите съконтрагенти, липсата на валидни документи, доказващи твърдените от жалбоподателя вътрешнообщностни доставки на същите стоки за Румъния, както и съдържанието на получените отговори по възложени насрещни проверки в Румъния, според които и четиримата твърдени получатели са "липсващи търговци", не са декларирали вътреобщности придобивания /ВОП/, няма потвърждения за получаване на стоките в Румъния, а за едното дружество е установена и липса на разплащания. Обсъдени са и установените факти, че по документи стоката е получена в Румъния, преди да бъде разрешено вдигането и от митническите органи в България след вноса от Турция. АС е изложил мотиви и по разпределението на доказателствената тежест, свързани със спецификата на производството по чл. 122 ДОПК и разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ДОПК, като е заключил, че жалбоподателят не е оборил фактическите констатации, че е доставил на територията на България внесените от Турция стоки. Посочено е, че жалбоподателят е представил неподписани от представител на дружеството - получател в Румъния товарителници, нито пък потвърждение за получаване на стоките, поради което няма доказателства по чл. 45, т. 2, б."а" от ППЗДДС /в редакцията към процесния данъчен период/ за извършен ВОД. Съдът е приел, че изводът на органите по приходите за наличие на недекларирани доставки на територията на страната е обоснован и данъчната основа е определена съобразно правилата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилно не е признато и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1643,29 лв. за данъчен период м. 07.2008 г. поради невключване на митническите декларации отпреди датата на регистрацията по ЗДДС в дневника за покупки и неподаване на регистрационен опес за наличните активи съобразно чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и на основание чл. 74, ал. 1 ЗДДС. Решението е правилно. Доколкото издаденият РА не е за дължимо мито при вноса, както е твърдял жалбоподателят, а за осъществени доставки на територията на страната - данъчно събитие по чл. 12, ал. 1 ЗДДС, доводите, свързани с митническия режим са неотносими към мотивите на съда и предмета на спора. Правилен е изводът на съда, че събраните по делото доказателства сочат, че не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС - а именно вносът да е последван от ВОД. Съдът е обсъдил всички релевантни доказателства, факти и възражения и е направил логически и правно обосновани изводи, съобразени с разпределението на тежестта на доказване, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Изложени са подробни доводи за липсата на съществени реквизити в международните товарителници, несъответствието на екземплярите, като включително и за товарителницата, подпечатана и подписана за получателя в Румъния от жалбоподателя, както и тези, в които са вписани като получатели румънски дружества различни от тези, които са получатели по фактури. Обоснован е изводът, че стоката не предадена в Румъния, документите са с невярно съдържание и е налице цитираното от органите по приходите основание за облагане по аналог. При това положение жалбоподателят сам се е поставил в положение данъчната му основа да се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и тежестта да обори констатациите в РА да падне върху него, което не е направил. Твърдените в касационната жалба нарушения на данъчното производство от органа по приходите не представляват касационни основания за отмяна на съдебното решение, което е предмет на контрол в настоящето производство. Предвид изложеното липсват твърдените от касатора касационни основания, решението като правилно следва да се остави в сила. Независимо от изхода на делото и осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на дирекция "ОУИ", не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първата съдебна инстанция в пълен размер съгласно чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения . Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение