Определение № 124 от 29.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2306/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В преклузивния едномесечен срок по чл.248 ГПК от постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 1309/23 юни 2016 г. на САС, ТО, 3 състав, по в.т.д.№ 477/2016 г., ответникът по касация е подал молба за допълване на необжалваемото определение № 555/19.09.2017 г. поради пропуск на съда да се произнесе по заявеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 315,05 лв. на [фирма] София. В срока за отговор жалбоподателят [фирма] изразява становище, че документът, удостоверяващ плащане на разноските, е несвоевременно представен от страната едва с молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, поради което същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Касаторът Г. А. не е взел становище по искането. След преценка на данните по делото и доводите на страните, ВКС, състав на Второ т.о. намира следното: Искането за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационна жалба – е заявено своевременно и е подкрепено с писмени доказателства, представени още с отговора на касационната жалба с вх. № 16289/10.11.2016 г. – фактура от 24.10.2016 г. и платежно нареждане на [фирма] от 27.10.2016 г. за кредитен превод на сумата 3 3015.05 лв. – фактурирано възнаграждение за правни услуги. С оглед изхода на спора касаторите дължат заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение в претендирания размер, поради което определението по чл.288 ГПК следва да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на ВКС