Определение № 201 от 07.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5882/2015 г.

Производството е образувано по молбата вх. Nо 15422 / 19.05.2015 година на И. В. И. и Я. Т. И., и двамата от [населено място] с искане за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК на Решение / без посочен номер и дата / по гр.д. Nо 2512/2013 година на ОС-Варна, като със заявеното крайно искане, поддържайки, че е нарушено правото на защита на двамата молители да участват до края на исковия процес по чл. 108 ЗС, се иска отмяна на Решение No 149 от 08.10.2014 година по гр.В.д. No 297/2014 год. на АС-Варна, влязло в сила с постановяване на Определение по чл. 288 ГПК от 23.04.2015 година по гр.д .No 1243/2015 год. на ВКС- II г.о. С молбата за отмяна се поддържат доводи за незаконосъобразност на решението на въззивния съд- Апелативен съд- В. след като искането им за присъединяване към въззивната жалба на М. Д. П., в нарушение на процесуалния закон чл. 265 ГПК, е оставено без уважение, с мотиви, че не са реализирали правото си на самостоятелна въззивна жалба. Твърди се, че отказът на съда е довел до нарушаване на правото им на участие по делото, основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ГПК, състав на ВТОРО отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Разпоредба на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК се визират три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, а именно когато 1./ страната е била лишена от възможността да участва по делото, 2, /или не е била надлежно представлявана или 3./ когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителите поддържат, че е налице нарушение на правото им на участието по дело, образувано по въззивна жалба на другар в процеса, чието решение по същество искат да бъде отменено по реда на производството по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, с довод, че двамата молители са били другари в производството по заявения срещу тях иск по чл. 108 ЗС заедно с ответника М. П., апелативният съд – в правомощията си на въззивна инстанция в производство, образувано по въззивната жалба на М. П., е отказал да бъдат присъединени жалбоподатели на основание чл. 265 ГПК, а състав на ВКС е отказал да се произнесе по законосъобразността на този отказ с мотив, че жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване след като решението на въззивния съд по същество е постановено. Настоящият състав на ВКС намира, че въпреки посоченото разминаване на номерата на посочените дела в титулната част и в крайно искане / петитум/ на молбата за отмяна, и с оглед твърденията на молителите в рамките на кой исков процес считат, че е нарушено правото им на участие по делото и искат отмяна на постановеното решение без тяхно участие, че е поисканата отмяна е на основание чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303 ал.1 т.5 ГПК на Решение No 149 от 08.10.2014 година по гр.В.д. No 297/2014 год. на АС-Варна, влязло в сила с постановяване на Определение по чл. 288 ГПК от 23.04.2015 година по гр.д .No 1243/2015 год. на ВКС- II г.о. Само в хипотезата, че се иска отмяна на Решение No 149 от 08.10.2014 година по гр.В.д. No 297/2014 год. на АС-Варна, влязло в сила с постановяване на Определение по чл. 288 ГПК от 23.04.2015 година по гр.д .No 1243/2015 год. на ВКС- II г.о., може да бъде направен извод, че подадената молба за отмяна с дата на регистрация от 19.05.2015 година, е заявена при спазен процесуално - преклузивен срок, визиран с чл. 305 ал.1 т.5 ГПК. Като необжалвани от страна на ответниците И. И. и Я. И. Решение No 300 от 28.02.2014 година и Решение No 547 от 10.04.2014 година по чл. 250 ГПК, постановени по гр. д. No 2512/2013 год. по описа на ОС-Варна по иска на З. Г. Г. от [населено място] по чл. 108 ЗС, последните са влезли в сила през 2014 година. Молба за отмяна на молителите И. И. и Я. И. е процесуално недопустима по следните съображения: За да се приеме, че молителите разполагат, съгласно нормата на закона/ чл. 304 ГПК/, с правото да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение, същите следва да са обвързано от силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Обвързваща сила на съдебното решение без съмнение се разпростира по отношение на лицата, участвали като главни страни в производството, така и спрямо лицата посочени в чл. 216 ал.2 ГПК т.е. казано с дефиницията на закона, които макар и да не са били страна по делото са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановения съдебен акт защото с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда следва да бъде еднакво за всички необходими другари. В настоящия случай молителите И. И. и Я. И. са участвали в производството по делото, наред с лицето М. Д. П. като главна надлежна страна в процеса в първоинстанционното производство. Постановеното от първата инстанция решение има осъдителен диспозитив само по отношение на ответника М. П. като същата е осъдена да предаде владението на имота, който държи без основание, на основание чл. 108 ЗС. По отношение на отвениците И. И. и Я. И., в т.ч. и спрямо ответника М. П., първата инстанция е постановила общ установителен диспозитив, еднакъв по съдържание за всеки един от тях, в качеството им на другари в процеса по силата на обективно съединените искове за собственост базиран на общ правопораждащ факт, по искът за собственост. Въззивна жалба от страна на И. И. и Я. И. не е подадена. Тези данни налагат извод, че влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС спрямо М. П./ след като е потвърдено от въззивната инстанция и недопуснато до обжалване пред ВКС/ не разпростира изпълнителната си сила по отношение на неучаствалите във въззивното производство обикновени другари - молители по делото. Ето защо не може да бъде прието, че сме в хипотеза, при която съпътстващата силата на присъдено нещо – а именно изпълнителната сила при осъдителните искове, разпростира действието си в правната сфера на молителите на основание правилата на необходимото другарството в процеса, доколкото същите в нарушение на процесуалните правила не са взели участие в съответния етап на процеса и им дава основание да се считат за заинтересовани лица по см. на чл. 304 ГПК. Дори и да се приеме, че молителите следва да бъдат считани като заинтересована страна по см. на закона, не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 307 ГПК за допускане разглеждане на молбата им за отмяна по същество. С процесуалното право на въззивно обжалване разполага всяка една от страните по първоинстанционното производство, независимо дали е главна или подпомагаща страна. Както правото на иск, така и правото на обжалване предполага правен интерес, т.е. това процесуално право принадлежи на неудовлетворената от правния резултат страна. Упражняването на правото на въззивно обжалване е предоставено на волята на неговия носител. В съответствие с диспозитивното начало, защитата във въззивната инстанция може да се даде само на онази страна, която надлежно е сезирала въззивния съд в предметната рамка, обусловена от въззивната жалба. За въззивния съд е налице задължението служебно да конституира като страна във въззивното производство само необходимите другари на обжалващия. По отношение на обикновените другари ,необжалвали решението на първата инстанция, въззивният съд има само задължението да им съобщи за подадената въззивна жалба и ако същите желаят да упражнят процесуалното си право, да се присъединят към въззивната жалба на обжалвалия другар. Съгласно запазилите приложимостта си разяснения на т.9 на ТР 1/ 2001 год. по т.д. No 1/2000 година на ОСГК на ВКС, за разлика от хипотезите на необходимо другарство, в които подаването на въззивна жалба от единия другар ползва и останалите необжалвали другари в процеса като запазва и за тях висящността на правния спор в предметната рамка на обжалването поради необходимостта съдебното решение да бъде еднакво за всички. При обикновеното другарство решението следва да се базира на общ за всички факт, но може да е различно спрямо всяка една от страните. Ето защо и участието на необжалвалите другари във второинстанционното производство е въпрос на личен избор в хипотезите на упражнената процесуална възможност искът изначално да е предявен от няколко лице или срещу няколко лица. Правото на въззивно обжалване се осъществява и едновременно погасява с постановяване на въззивното решение. По делото няма спор, че искането на молителите И. И. и Я. И. да се присъединят към въззивната жалба на обжалвалия осъдителното решението на първата инстанция по чл. 108 ЗС М. П. на основание чл. 265 ГПК е отказано, със спорния довод от гл.т. на настоящия състав, че като необжалвали решението в установителната му част, нямат интерес да се присъединят към въззивна жалба, което обжалва решение на съда, съдържащо осъдителен диспозитив. Проверката на законосъобразността на отказа на апелативният съд, поискана по пътя на обжалването от И. И. и Я. И., е произнесена с Определение No 108/ 23.04.2015 год. по ч.гр.д. No 1242/2015 год. на ВКС- I г.о. Искането отмяна по реда на чл. 303 ал.1 т.5 предл.1-во ГПК на вече влялото в сила решение, постановено по отношение на М. П. по чл. 108 ЗС, без участието на И. И. и Я. И. като страни пред втората инстанция, е процесуално недопустимо, след като се базира на твърдение за допуснато нарушение на процесуални правила гарантиращи участието им по делото- чл. 265 ГПК, при наличието на Определение No 108/ 23.04.2015 год. по ч.гр.д. No 1242/2015 год. на ВКС- I г.о., като хипотезата е аналогична на тази, когато едно и също нарушение на процесуалните правила се релевира в касационната жалба като основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК, а след това същото основание се релевира и като основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК. Отмяната на влезлите в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК е уредено като производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решение, доколкото същите са постановени при порок, от категорията на тези лимитативно посочени в закона. Ако страната е имала самостоятелен път на защита/ по реда на обжалването/ да се защити срещу порока и е изчерпала – очевидно неуспешно този път на защита, отмяната на същото основание е недопустима. В конкретния случай молителите И. И. и Я. И. са обжалвали определението на апелативният съд, с което е отказано констититуирането им като страна по делото пред състав на ВКС, поради което, при получения неудовлетворителен резултат от обжалването, не може същото нарушение да се релевира като отменително основание в производство по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК. За да бъде разгледан проблема за допустимостта на инициираното от И. В. И. и Я. Т. И. отменителното производство, настоящият състав намира, че в конкретния случай лицата принципно нямат правен интерес, разбиран като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване процесуалното правото на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, от конкретното производство тъй като да бъде отменено атакуваното съдебно решение при едно ново разглеждане на делото, същите, при липса на въззивна жалба както срещу Решение No 300 от 28.02.2014 година и Решение No 547 от 10.04.2014 година по чл. 250 ГПК, постановени по гр. д. No 2512/2013 год. по описа на ОС-Варна, не биха могли да получат по благоприятен резултат от този, по решенията. По изложените съображения, молбата за отмяна като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по отмяна се прекрати. Ето защо, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия